КНСБ: Делът на сивата икономика в България е около 30%

Делът на сивата икономика в България е около 30%, каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров на конференция "Неформална икономика и недеклариран труд - международни, европейски, национални измерения и добри практики", организирана от синдиката, предава БТА.

В България сивата икономика се мери по специфичен индекс, изработен от Асоциацията на индустриалния капитал в България, КНСБ е партньор. Според него тя е около 30 на сто.

Димитров посочи, че когато се изследва сивата икономика, важна е методиката, която се ползва за измерването на недекларирания труд. Той цитира данни, според които недекларираният труд в ЕС в частния сектор средно за страните е 11,6 на сто, докато данните на Световната банка за сивата икономика показват, че тя е средно 18 на сто.

“Около 25 млрд. евро губи ЕС заради компании, които оперират в сивия сектор. Не е за подценяване финансовият ефект от липсата на вноски - както в данъчната, така и в осигурителната система”, каза Пламен Димитров. 

По оценки на КНСБ средно между 1-2 млрд. лева годишно се губят от осигурителни вноски, които не се внасят.

Над 60% от заетите в световен план /над 2 милиарда души/ са в неформалната икономика.

Лидерът на Конфедерацията отбеляза, че на европейско ниво се говори за борба с недекларирания труд, а на глобално ниво - за формализиране на неформалната икономика, като при формализирането има и стимули, и санкции, докато при другия подход повече санкции.

Според екипа, който изчислява композитния индекс "Икономика на светло", поддържан от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), след пет години сивата икономика в България ще спадне до 13%, колкото е в ЕС. През миналата година индексът спада с 3,07 на сто и показва, че сивият сектор представлява 25,22% от българската икономика при дял от 28,29% през 2016 г., отчетоха от АИКБ през юли.

Неформалната икономика и недекларираният труд носят загуби за всички, заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков при откриването на форума.

По думите му загубите са първо за работещите, които в момента може и да са доволни, че разполагат с повече средства заради неплатени данъци и осигуровки, но в бъдеще с доходите си от обезщетения и пенсии ще бъдат на ръба на оцеляването. Загубите са и за цялото общество, тъй като намалените приходи от данъци и осигуровки ограничават възможностите на държавата да инвестира в жизненоважни публични системи като здравеопазване, образование, социална система, заяви Бисер Петков.

Според него губят както коректните работодатели, които търпят негативите на нелоялната конкуренция, така и некоректните, защото те поради затруднен достъп до финансиране, не са склонни да инвестират в подобряване на условията на труд, обучение и квалификация, а това води до ниска производителност на труда, повишен трудов травматизъм и високо текучество на персонал.

Според доклад на МОТ 2 милиарда души или 61% от работната сила в световен мащаб работят неофициално, каза Бисер Петков. Докладът показва, че бедните и необразованите са изправени пред по-високи нива на неформална заетост, както и че равнищата на бедността са по-високи сред работниците в неформална заетост. Бедността е едновременно причина и последица от неформалната икономика, обобщи Бисер Петков.

Той подчерта, че превенцията и борбата с недекларирания труд са основни приоритети за управлението на България. Петков припомни мерки назад във времето за борба с неформалната икономика. Сред тях е и възможността ГИТ да иска откриване на производство по несъстоятелност за фирми, дължащи възнаграждения.

Наемането на работа без трудови договори е една от най-тревожните характеристики на трудовия пазар в Европа, което води до тежки икономически последици, заяви още Бисер Петков. Той припомни, че преди четири години беше взето решение за реализиране на първата общоевропейска инициатива за ограничаване на неформалната икономика - Европейската платформа за борба с недекларирания труд. Предстои да заработи общоевропейски орган по труда, като се предвижда платформата да се влее в него.

Отчита се плавно изсветляване на икономиката на България, както от националния индекс, така и от ЕК, отбеляза Бисер Петков. Той обаче подчерта, че предизвикателствата остават.