В последния момент законът срещу прането на пари получи правилник

Близо 9 месеца, след като бе обнародван в Държавен вестник новият Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), правителството най-после прие и правилника за прилагането му на последното си заседание за тази година.

Новият закон официално въвежда в българското право изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 от 20 май 2015 г. срещу използването на финансовата система за изпиране на пари и финансиране на тероризма. Директивата е известна още и като "Четвърта директива срещу изпирането на пари".

В Правилника са уредени въпросите, които Законът за мерките срещу изпирането на пари изрично указва да бъдат уредени в правилник, приет от Министерския съвет, уточняват от правителствената информационна служба.

Документът е изключително важен, защото на практика засяга дейността на застрахователи, презастрахователи, пощенски оператори, инвестиционни посредници, нотариуси, регистрирани одитори, които няма да имат право да установяват кореспондентски отношения с банки фантоми.

Друг важен детайл от Правилника са декларациите, с които компаниите следва да идентифицират физическите лица, които са действителните им собственици, както и да ги публикуват по партидите на юридическите лица в Търговския регистър и в регистър БУЛСТАТ. Крайният срок за оповестяване на действителните собственици е 1 февруари 2019 г. Това на практика означава, че ще се следи щателно дали дадено физическо лице все още има качеството на действителен собственик. 

Правилникът регламентира и условията за създаването на централни звена за контакт с издателите на електронни пари и доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, които извършват дейност на територията на България при условията на правото на установяване под форма, различна от клон, и чието централно управление се намира в друга държава членка, по чл. 9 от ЗМИП.

Разписани са и условията и редът за прилагането мерките по отношение на ситуации с по-висок риск, касаещи операции и сделки с електронни пари, които могат да се определят и в резултат на националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, както и в резултат на насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз в изпълнение на Директива (ЕС) 2015/849.

В Правилника са разписани и сроковете и редът за предоставяне, ползване, съхраняване и унищожаване на информацията от регистъра, воден от специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ /САДФР/ - ДАНС за извършените плащания в брой на стойност над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута, за които е получено уведомяване от задължените лица, по чл. 76, ал. 3 от ЗМИП както и условията и редът за представяне на САДФР-ДАНС на информация от Агенция „Митници" за търговските кредити по износа и вноса, за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица и за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със или от тях, събирана при условията и по реда на Валутния закон по 77, ал. 2 от ЗМИП и информация от „Централния депозитар“ за издаването и разпореждането с безналични финансови инструменти по определени критерии по чл. 78, ал. 2 от ЗМИП.

Текстовете предвиждат още президенти, премиери, министри, депутати да бъдат подлагани на по-сериозни проверки относно произхода на парите им при различни видове сделки и финансови операции. 

Законът разширява кръга от хора, които попадат в дефиницията за "видна политическа личност", и които подлежат на по-обстойно проучване от спецслужбите.

За спазване на изискванията на европейските директиви в мерките срещу прането на пари се "включват комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване, оценка на риска от изпиране на пари, разкриване на информация за съмнителни операции, сделки и клиенти".

За повишаване на нивото на обмен на информация се предвижда въвеждане на допълнителни електронни средства за получаване, анализ и обмен на информация. Изрично е уредена и възможност за предоставяне на информация по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от ДАНС сертификат за достъп.