Какво се случва с Венецуелската афера

Не мисля, че службите са допуснали някакви сериозни грешки по случая с проверяваната от прокуратурата доверителска сметка с преводи от Венецуела в българска банка. Това заяви по Нова телевизия бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев относно скандала с венецуелските пари.

По думите му Венецуела не е от 36-е страни, които са в санкционния списък на Европейската комисия, не са в 52-е страни, които са с дефицити в банковата система. „Нормално е опозицията да се опитва да намери някакъв начин да уязви тези, които са на власт в момента. Нормално е тези, които са на власт да опитват да се защитават. Професионалистите, от своя страна, нямат право да говорят заради ограничения от стриктни законови рамки. Не мисля, че службите са допуснали някакви сериозни грешки”, коментира той. 

„Въпреки това, когато в една доверителна сметка постъпват пари, които за една банка са много, за друга не чак толкова, би трябвало вътрешнобанковата структура за сигурност да сигнализира на Комитет по противодействие на изпиране на пари и финансиране на тероризма, който има задължение да уведоми ДАНС.”

Според него това трябва да направи служител на банката, тъй като тя самата не е разследващ орган. „Това не е никак лесно. Предполагам, че те са го направили или в момента го правят, но нямат право да дават информация”, обясни Георгиев.

В позиция "Инвестбанк", чието име се появи в медийни публикации във връзка с Венецуелската афера, отричат да са имали директни отношения с трезори във Венецуела.

Според финансиста Преслав Райков самите схеми се правят така, че да са трудно проследяеми трансакциите.

"Точно тези схеми се правят по такъв начин, че винаги да има повече страни, повече банки, парите минават през по-голям кръг от хора, за да се докажат по-трудно, че са от т.нар. "черни пари". Напълно е възможно "Инвестбанк" да не е замесена в аферата", обясни Райков в "България сутрин". Той е категоричен - в целия свят при подобни схеми се перат около 15 млрд. долара

Разследващият журналист Николай Христов смята, че не е сериозно американските служби да алармират българските, че се извършват нередни практики на наша територия. "Защо българските служби не знаят за какво става дума. Всички въпроси в момента са отправени към ДАНС. Апелирам службата да "открехне" вратата към случая", каза журналистът пред Bulgaria ON AIR

В отношенията между българската банка и венецуелската сметка всичко е наред, каза Атанас Русев от Център за изследване на демокрацията в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

„Според малкото изнесени факти санкциите срещу въпросната венецуелска компания, чиито преводи са констатирани в българска банка, (на която в САЩ са замразени сметките), влизат в сила от 29 януари. Преди това всички движения по тези сметки са законни. Дългът на компанията се е продавал на международните пазари, а ЕС няма единна позиция срещу Венецуела и към момента ние нямаме гласувани санкции към тази компания на европейско ниво", посочи по случая с проверяваната от прокуратурата доверителска сметка с преводи от Венецуела в българска банка Атанас Русев.

"В банката тези сметки са отворени преди много години, тогава санкции срещу компанията не е имало, не можем да твърдим, че към този момент някой е прал пари или нещо такова. След влизането в сила на санкциите по американското законодателство подобен тип трансакции се считат незаконни. Ако има някаква дейност, считана за незаконна, тя е от края на януари. Междувременно позицията на България, с която подкрепя самообявилия се президент Гуайдо, е от 5 февруари. Политическият процес се е е развил много бързо. Не защото нашите институции не са знаели за големи преводи в българската банка, а защото вероятно американските служби са направили искане за замразяване на сметките и авоарите на въпросната компания у нас", каза в коментара си Русев.