„За земята“: Борим се с мръсния въздух без достатъчно данни за транспорта

Липсва пълнота на данните за замърсяването на въздуха в София от транспорта, твърди доклад на екологично сдружение „За земята“. Авторите търсят причините за замърсяването на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ) и азотни окиси от транспорта и предлагат мерки за решаването му.

Сдружението отправя критики към Програмата за подобряване на качеството на атмосферния въздух (ПКАВ)  в София.

Организацията смята, че в новата програма за 2021 – 2026 г. трябва да залегнат смислени и мотивирани решения за транспорта, базирани на представителни данни.

В изследването се отчита, че транспортът е един от основните замърсители в атмосферата, както чрез емисиите на парникови газове глобално, така и чрез локалните емисии на ФПЧ и множество други токсични вещества.

Приносът на транспорта и особено на пътния транспорт за общото замърсяване с различни вредни вещества в Европейския съюз (ЕС) е значителен. Той е най-големият източник на азотен оксид (39%) и съществен източник на прахови частици (13%), като все още зависи от нефта за покриване на 94% от енергийните си нужди.

В България замърсяването на въздуха от транспорта е съществен проблем предимно в по-големите градове като София, Пловдив и Варна. В случая на София замърсяването от транспорта засяга здравето на най-много хора в страната.

Столична община с нейните общински подразделения към момента не разполага с актуален транспортен модел, който да пресъздава трафика, пише в доклада.

Транспортните мерки в програмата на общината са ориентирани към „твърди“ едромащабни инвестиционни проекти (напр. изнасянето на транзитното движение по Околовръстния път и Северната скоростна тангента, преходът от наземен обществен транспорт към метрото).

Опитът от последните години, както в София, така и в други градове показва, че твърдите мерки не са общовалидни и са по-скоро неуспешни при пренасочването на пътници от личните автомобили към обществен транспорт, се отчита в доклада.

Мерките, които предлага „За земята“, включват:

Изграждане на интегриран модел с помощта на детайлни изследвания, мониторинг и оценки.

Разширяване на мрежата от автоматични измервателни станции, включително в близост до натоварената улична мрежа, използване на мобилни станции, интеграция между официални и неофициални данни.

Насърчаване на алтернативното придвижване и ограничаване на употребата на автомобилите в подходящ обхват;

Пешеходци – цялостно премахване на физическите бариери и разпокъсаността, преодоляване на сезонни бариери заради климата, по-често механизирано почистване на тротоарите след масова подмяна на настилките;

Велосипеди – безопасна и непрекъсната мрежа с преодоляване на „тесните места“ и намиране на благоприятни възможности за придвижване встрани от трафика; 

Обществен транспорт – преосмисляне на графика около пиковите часове и в почивните дни, обща привлекателност като цена, качество и чистота, достъпност, подобряване на условията за престой на спирките от гледна точка на емисии от изгорели газове, шум и прах;

Споделени автомобили и гъвкави групови услуги, ориентирани към потребителя в районите и периодите със занижено транспортно търсене.

Лични и служебни автомобили – ограничения чрез ефективно транспортно успокояване, такси за задръстване и оскъпяващо се паркиране в центъра, но и по търговските улици и центрове, развлекателните центрове и паркове.

Поетапно извеждане на замърсяващите и внедряване на чисти автомобили чрез прецизно съобразени данъци и такси, насърчаване на споделеното ползване на електромобили за лични и служебни цели;

Мерки за градска логистика и режима на снабдяване след специализирани проучвания и консултации с доставчици;

Транзитно движение – ефективно насочване и извеждане (вкл. извън зони с ниски емисии), ефективна организация на движението и наказване на нарушителите чрез усъвършенствана интелигентна транспортна система.

Разширяване на зелените обществени поръчки;

Масови стимули за е-велосипеди и други леки електрически превозни средства, които да ползват велосипедната инфраструктура;

Целесъобразно определяне на данъци и такси (национални и местни) на принципа замърсителят плаща според реален пробег и потребление;

Познанията ни за приноса на транспорта към замърсяването на въздуха в София са оскъдни, е заключението в доклада.