Бизнесът се обяви против исканите от МФ промени в Закона за акцизите

Бизнесът се обяви против исканите от Министерството на финансите промени в Закона за акцизите. Представители на индустриалците посочват, че предлаганите изменения са непосилни и са в противоречие с няколко други закона.

На 12 юли ведомството на Владислав Горанов публикува за обществено обсъждане изменения в текстовете. Ако промените бъдат приети, ще има нови изисквания спрямо лицата освободени от акциз като краен потребител за въвеждане на автоматизирани системи за измерване и отчетност в реално време на количествата енергийни продукти с двойно предназначение, вкл. на суровини, материали, произведени или складирани стоки и осигуряване на интернет достъп на митническите органи до съответните показания. Според мотивите така ще се осигури дистанционно наблюдение от контролните органи на процесите по въвеждане и извеждане на акцизни стоки от данъчните складове, като ще се сведе до минимум възможността те да не бъдат отчетени от средства за измерване и контрол.

От Българската стопанска камара (БСК) обаче предупреждават, че кръгът на задължените лица е изключително широк, като обхваща освен оператори, използващи етилов алкохол и производители и търговци на широк клас енергийни продукти, също и предприятия от индустрията за растителни масла, козметична и фармацевтичната промишленост, производство на бои и лакове и др.

„Тези предприятия използват широка гама летливи органични съединения, класифицирани като „енергийни продукти с двойно предназначение“ за производствено технологични нужди като органични разтворители, екстрахиращи агенти и др. Въвеждането на предложените системи за измерване и контрол е изключително скъпо. В значителна част от случаите измерването на вложените „енергийни продукти“ в свързани суровини, материали, произведени или складирани стоки, е практически невъзможно, още повече в контекста на поставеното допълнително изискване - средствата за измерване и контрол да отговарят на Закона за измерванията и нормативните актове по неговото прилагане“, пише в писмо на камарата до финансовия министър. 

Според бизнеса от задълженията за въвеждане на автоматизирани системи за измерване и отчетност в реално време на количествата енергийни продукти по новите т. 8-11 към сегашния чл. 24а, ал. 3 на ЗАДС следва да бъдат освободени всички оператори на инсталации в обхвата на Наредба 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации. Причината е, че операторите на тези инсталации изготвят и представят на органите на МОСВ (ИА Околна среда) ежегодно т. нар. План за управление на разтворителите (подробен материален баланс) на използваните летливи органични съединения, класифицирани като „енергийни продукти с двойно предназначение“ по чл. 24, ал. 2, т. 1 на ЗАДС.

От БСК са категорични, че исканите промени са в противоречие с няколко други закона.

Освен това камарата подкрепя позициите на Национална организация на митническите агенти и други засегнати браншови сдружения и предприятия, че предоставянето на отдалечен достъп до системите за видеонаблюдение на митническата администрация противоречи на Конституцията на Република България, Закона за защита на личните данни и няколко регламента на ЕС. Събирането и обработването на лични данни според посочените правни актове е допустимо и законосъобразно само при изчерпателно изброени условия, които не са налице и които не се посочват конкретно и изчерпателно в предложените промени в ЗАДС. Според бизнеса това може да доведе до „широки интерпретации“.

Освен това от БСК подчертават, че в мотивите към законопроекта и оценката на въздействие не е представен количествен и стойностен анализ на съществуващите основни проблеми при осъществяване на контрола от страна на Агенция "Митници" и НАП по въвеждане и извеждане на акцизни стоки от данъчните складове, на рисковете да не бъдат отчетени от средствата за измерване и контрол, както и на очакваните качествени и количествено измерими резултати от приемане и прилагане на предлаганите промени.

Според бизнеса част от текстовете противоречат на всички стандарти за електронна и информационна сигурност, доколкото не са предвидени гаранции за конфиденциалност, интегритет на информацията, изисквания за криптиране и предотвратяване на неоторизиран достъп.

От Българската петролна и газова асоциация (БПГА) пък обръщат внимание, че не е ясно с какво изискването за видео заснемане на стационарен, свързан с тръбна разводка, пломбиран и надлежно тариран уред, постоянно включен към онлайн системата на Агенция "Митници“, ще помогне с повишаване на сигурността на системата. Както е известно всяко действие се отчита, както в паметта на самият уред, така и в онлайн системата на „Агенция Митници“. Също така текстът не дава и яснота кой ще поддържа системата при ограничен достъп и в какви случаи това следва да се случва.

„Използването на снимков или видео материал следва да бъде ограничено единствено до лицензирана или регистрирана система за видеонаблюдение. В противен случай този текст ще отвори вратата за създаване на порочни практики, както в контролните органи, така и от служители или конкурентни предприятия, които да навредят на доброто име и репутацията на определен икономически оператор“, коментират от БПГА.

От БСК настояват категорично за преразглеждане на изискванията за въвеждане на автоматизирани системи за измерване и отчетност в реално време на количествата енергийни продукти, вкл. на суровини, материали, произведени или складирани стоки и осигуряване на интернет достъп на митническите органи, които се предлагат с новите т. 8-11 към сегашния чл. 24а, ал. 3 на ЗАДС, както и за отпадане на задължението за въвеждане на системи за видеонаблюдение и предоставяне на отдалечен достъп на митническата администрация, предвиден в чл. 47 б, ал. 11 и 12 от проекта на ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове преди внасянето за обсъждане и приемане в Министерски съвет и Народното събрание.