Жени Начева: Ще покажем видими резултати по е-здравеопазването тази година

През тази година здравното министерство има амбицията да покаже видими резултати по внедряване на елементи от здравната информационна система. Има забавяне по административни причини, но има и мотивация това, което направим, да има необратимост независимо от управляващите здравното министерство. Без такъв вид системи няма как да говорим за контрол в сферата на болнична, лекарствена и медицинска помощ, каза заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева в рамките на здравен дебат „Управление на съвременното здравеопазване – предизвикателства и добри практики“, който е част от класацията „Най-добрите болници 2019“.

"Министерството на здравеопазването работи по нова национална здравна стратегия до 2030 година, на базата на която да се развият всички останали стратегии за всички направления в медицината. Работи и по медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика, по които трудно се постига консенсус към момента", допълни Начева.

Едно от най-важните неща в момента за постигане на по-добро качество на здравеопазването е внедряване на единна информационна система, което ще позволи на всеки болничен мениджър да упражнява реален и ефективен контрол. Системата ще даде възможност и за проверка на лечебните заведения от страна на Здравната каса като платец, коментира и Лъчезар Иванов, член на парламентарната здравна комисия. Системата би била важен инструмент в ръцете на НЗОК да прави политики и да контролира.

Контролът ще дойде, когато имаме данни в реално време. Така че ресурсът, който държавата отделя, ще бъде разходван най-адекватно, когато разполагаме с тази система. Тогава можем да говорим за надграждане и усъвършенстване на здравния модел, посочи той. Без информационна система и приетата здравна карта няма да допринесе за адекватното разходване на публичните средства.

Финансирането е големият проблем на българското здравеопазване, но най-големият е философията на финансирането му, каза Станимир Хасърджиев, Национална пациентска организация. Една система, в която се заплаща за брой извършена дейност, за брой преминали пациенти, леглоден и т.н, няма как да генерира здраве. Когато философията на тази система бъде преобърната, така както в западните европейски държави, чрез плащане за постигане на резултат, а не брой пациенти, ще имаме ефективност, коментира той.

Надявам се, че ще дойде моментът, в който няма да говорим единствено за индексиране на цените на клиничните пътеки, а за заплащане за свършена работа и качество, отбеляза д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз.

Проф. Асен Балтов, директор на „Пирогов“, очерта някои мерки за стабилизиране на здравната система. Сред тях открои електронния търг за лекарствата, като посочи, че това е най-сигурният инструмент за понижаване на цените им за болниците. Бъдещето е в електронната здравна карта, като лично здравно досие. Важно е и да се завърши проектът за спешните портали, за да имаме добре работеща спешна медицинска помощ в цялата страна – от най-малките до най-големите.

Редно е да бъде подготвена една дългосрочна здравна доктрина за поне 20 години, която да не се променя според управляващите в даден момент, каза проф. Григор Димитров от надзорния съвет на Здравната каса. Следва да има дългосрочна стратегия и за това как ще изглежда финансирането на цялата система, от там и на болниците, посочи той. И обърна внимание за нуждата от преструктуриране на болничната помощ и равнопоставеност при ползването на публичния ресурс.