Горанов: 3% спад на икономиката ни е най-негативният сценарий, който разглеждаме

Най-негативният сценарий, който разглеждаме, е спад на икономиката с 3%. Най-песимистичната ни прогноза включва финансово-икономическата криза, породена от разпространението на коронавируса, да продължи до края на 2021 г. Това каза финансовият министър Владислав Горанов на извънреден брифинг в Министерски съвет.

Той обяви, че днес предложението за актуализация на държавния бюдбет ще бъде внесено в Народното събрание. „Говорили сме с коалиционните ни партньори, вярвам, че ще бъде подкрепено и до края на седмицата актуализацията ще бъде факт“, каза още финансовият министър.

Предложението за промяна в държавния бюджет включва максималния размер на държавния дълг, който може да бъде поет тази година, да се увеличи до 10 млрд. лв. Кабинетът залага и дефицит в размер на 3,5 млрд. лева за тази година.

Във връзка с изпълнението на схемата 60/40 за компенсиране на работодателите се увеличава трансферът по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за фонд „Безработица“ ДОО в размер на 1,43 млрд. лв., в т.ч. 1 млрд. лв. за допълнителни разходи и 430 млн. лв. за компенсиране на очаквано неизпълнение на приходите по бюджета на ДОО.

Глобалната несигурност, породена от мерките, свързани с пандемията, прави все по-трудно прогнозирането на глобалната, европейската и българската икономика до края на годината. Има достатъчно основания да се смята, че предвидените ръстове няма да се реализират, обясни още Горанов.

Разработени са три сценария, като се разглежда най-негативният от тях с оглед това да сме максимално подготвени с фискални буфери, за да се запази функционирането на всички системи в държавата, уточни той.

По думите му, за да се осигурят допълнителни фискални буфери, ако най-негативният сценарий се сбъдне, се предлага увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 милиарда до 10 милиарда.

На първия етап ще баде необходимо да се търсят от пазара 4,2 милиарда нов дълг. Останалата част от лимита ще бъде активизирана само в случай, че се налага след кризата или в следващите месеци осигуряването на допълнително ликвидно финансиране за консолидираната фискална програма, обясни Горанов.

„Общият размер на очаквания дефицит в бюджета за 2020 г. се очаква да достигне 3,5 млрд. лева или около 3% от БВП. Предложили сме увеличение на лимита на държавния дълг, за да осигурим финансиране на дефицита, който ще се формира като резултат от намалението на приходите и увеличение на разходите. За да осигурим допълнителни фискални буфери, ако този сценарий се окаже малко консервативен, предлагаме и увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 млрд. лв. до 10 млрд. лв. – т.е. 7,8 млрд. нов потенциален дълг ”, поясни финансовият министър и подчерта, че нов дълг не значи и задължително на всяка цена.

Очакванията за увеличение на безработицата до края на годината са с около 2 пункта, но това зависи колко дълго ще продължи медицинската част от кризата, каза още финансовият министър.