Алфа Рисърч : Доходите на 45% от живеещите в България остават непроменени

Почти два месеца след началото на пандемията с COVID-19, през които парламентът въведе извънредно положение и беше преустановена дейността на редица бизнеси, а други бяха пряко или косвено засегнати от кризата в страната и Европа, настъпиха редица промени в стопанската активност, организацията на работа, заетостта, доходите и икономическите модели на граждани и бизнес. Редица правителства, вкл. и българското лансираха планове и мерки за подпомагане на бизнеса и гражданите за преодоляване на последствията от икономическата и социална криза, произтичащи от пандемията. Същевременно към момента липсва цялостна картина какво се случва на микро и макро равнище, какъв е обхватът и мащабът на ефектите от кризата и респективно, на предприетите антикризисни мерки, посочват от Алфа Рисърч.

В периода 13-23 април агенцията проведе първото комплексно паралелно проучване на граждани и бизнес, чиято цел е да събере обективна, надеждна и политематична информация за икономическото състояние на гражданите и стопанските субекти в България, за работния статус, доходи, нагласи и специфични проблеми пред отделните социални групи, да проследи доколко адекватни са предприетите от правителството и съответните министерства социални и икономически мерки, какви са бъдещите очаквания към тях и  възможните социално-икономически промени в следващите месеци.

Настоящият анализ представя основните резултати от проучването сред гражданите. В отделен анализ Алфа Рисърч ще представи резултатите от изследването сред бизнеса. Проучването сред гражданите е представително за пълнолетното население на страната. Реализирано е в периода 13 – 23 април 2020г. сред извадка от 1000 пълнолетни граждани чрез телефонни интервюта. Извадката е стратифицирана по тип населено място, възраст, пол и образование на интервюираните.

Доходите на българските граждани: между задържането и спада

Доходите на 45% от пълнолетните жители на страната са останали непроменени от началото на кризата, при 26% те са намалели, но без да застрашават сериозно издръжката на домакинствата, а 25% са претърпелите по-драстичен спад. Очаквано най-значим спад на доходите още в първите седмици от кризата търпят заетите в отраслите, които пряко бяха засегнати от карантинните мерки. Въпреки това анализът сочи, че негативните ефекти постепенно обхващат и нови групи.

1

Кои групи са най-изложени на риск?

В риск от загуба на доходи са около една четвърт от българите. Три основни социално-демографски групи се открояват с най-чувствителна загуба на доходи през периода на кризата: безработните (6% загубили работата си с началото на кризата и 7% - отпреди това), самонаетите (7%) и представителите на свободни професии (7%). Сумарно погледнато, те формират онази една четвърт от българското население, която е претърпяла най-значим спад в доходите си.