Доверието към политиците се закрепи по време на пандемията, но преди скандалите

Няма съществена промяна в отношението на българите преди и след извънредното положение, когато става дума за общополитически въпроси. Поредица от бързи сондажи на „Галъп интернешънъл“ през април и май показаха, че българите оцениха високо действията на властта в справянето с коронавируса. Тепърва обаче ще се измерва дали текущите скандали ще дадат отражение.

Изследването завърши преди тяхната най-остра фаза, посочиха социолозите, които възобновиха програмата си за независими изследвания „лице в лице“, известна като Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“. Данните от последната вълна на изследване е проведена между 4 и 12 юни сред 809 души.

Отношение към лидерите

По данни на „Галъп интернешънъл“ в края на май 16% от пълнолетните българи заявяват доверие в Цвета Караянчева,  председател на Народното събрание, а 66% заявяват недоверие. 13% се колебаят, а 5% все още не са запознати с нея.

Трябва да се отбележи, че доверието в председателя на Народното събрание се измерва на всеки два месеца, респ. последните данни са от края на май и няма как да отразят евентуално влияние на спрягането на името на Караянчева по повод записи, уточняват социолозите.

Доверие към Румен Радев в началото на юни пък декларират 50%, като 31% са на противоположна позиция, 17% се колебаят, а малцина не могат да се сетят за президента.

Одобрение към Бойко Борисов засвидетелстват 30%, 57% обаче заявяват недоверие, 12% се колебаят, а само 1% не се сещат кой е премиерът.
 

Оценката за институциите

През март донякъде се усети повишено доверие спрямо всички институции – заради заплахата от пандемията с коронавируса. По-късно в хода на извънредното положение обществото проектира високи изисквания и ситуативни тематични оценки предимно към оперативната по тези въпроси власт – правителство и Национален оперативен щаб.

Сега стандартният индикатор за доверие показва, че темата с коронавируса се мисли от българите по-скоро като паралелен сюжет, а сериозно разместване на политическите пластове по-скоро засега няма.

В началото на юни доверие към парламента имат 23%  от анкетираните, докато недоверие проявяват 67%. При правителството това съотношение е 30 към 60%. Институцията на президентството (чийто образ се движи синхронно с личното доверие към президента) получава 52% доверие и 33% недоверие.

От Галъп посочват, че тепърва ще се измерва дали текущите скандали ще дадат отражение, защото изследването завърши преди тяхната най-остра фаза.

От данните за Цвета Караянчева личи обичайната тенденция за български политик – с ръста на разпознаваемостта по-бързо в годините да расте и недоверието. Все пак доверието в председателя на парламента не е малко в сравнение с много други български политици, коментират социолозите. Според тях коронакризата може би е поставила на изпитание част от доверието в президента, но като цяло то остава високо на фона на обичайното в България отношение към политици.

От Галъп смятат, че премиерът Борисов е получил шанс да излезе с малко по-укрепнало общополитическо доверие след извънредните мерки – след няколко по-тежки месеци, в които доверието към него беше останало трайно под 30%.

Белезите на известно укрепване на доверието в правителството се проявяват и в покачване на доверието в почти всички членове на кабинета в сравнение с края на зимата (когато доверието в кабинета беше застрашено заради текущите скандали).

Немалка част от тях сега се ползват с доверие в диапазона около 20%. Разбира се, не всички членове на кабинета са особено познати, а ниската запознатост обикновено значи и по-ниска възможност за доверие.

                                                  Имате ли доверие на: 

                                                  (подредени по азбучен ред)