Тодор Кантарджиев: Няма да има затваряне заради коронавируса

Всеки областен щаб трябва да вземе мерки спрямо данните, които има за разпространението на коронавируса, посочи пред bTV директорът на Центъра на заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.

Затваряне няма да има, но трябва да се пазят възрастните хора, хората с хронични болести и тези с имунен дефицит.

"Националният оперативен щаб дава препоръки на базата на анализ. Иначе по предложение на националния здравен инспектор, министърът издава заповед. Засега няма нагласа. В момента трябва да пазим старчески домове, болници, за да не се превърнат в огнища. Видяхме, че с училищата няма страшно", каза проф.
Кантарджиев.

Според него маските и дистанцията са това, което намалява и контролира епидемията. Високите стойности на заразените с коронавирус се дължат на неща, които могат да се предотвратят и на неща, които не могат да се предотвратят, коментира още директорът на центъра на заразни и паразитни болести.

"Можеше хората, които трябваше да носят маски на закрито, да си ги носят. Ако си ги носеха съзнателно в градския транспорт и магазините, ако не се събираха много хора на едно място, можехме да имаме по-малко случаи", посочи още проф. Кантарджиев.

Той посочи кои са и нещата, които не можем да предотвратим. По думите му на първо място това е една въздушно-капкова инфекция, която много трудно се контролира, с мерките може само да я ограничаваме. "Мерките само намаляват случаите и намаляват тежкото протичане на заболяването", отбеляза проф. Кантарджиев.

Увеличаването на случаите го имаме в цяла Европа, каза той. "На всеки 10 години очакваме някой вирус, който е при животните, да премине при хората. Това са обикновено микробите, които причиняват най-тежките инфекции. Когато някой микроб мине от животни към хора, то обикновено много е опасен, защото не е адаптиран към човешкия организъм. Последният коронавирус си е живял по прилепите. Те имат един белтък, който защитава от вирусни инфекции, при тях се въдят вируси, които не ги убиват, но тръгнат ли по хората започват да правят проблеми", обясни директорът на центъра на заразни и паразитни болести.

Според проф. Кантарджиев вирусът е пет пъти по-опасен и пет пъти по-тежко се прекарва от грип. Благодарение на мерките обаче, нямаме такова разпространение, както при грипа, отбеляза проф. Кантарджиев.

Проф. Кантарджиев определи решението и личните да могат да издават направления за PCR тестове като много правилно. По думите му бързите тестове са тези, с които може да бъде спасена системата.

"Трябва широко да се използват бързите антиген тестове. Те действат и бързо доказват дали човек може да заразява. Не са така чувствителни като PCR теста, но са сигурен критерии, а и струват 20 лева", подчерта Кантарджиев.

Доктор Андриан Лалков, заместник-председател на Софийското дружество на общопрактикуващите лекари, коментира пред Нова телевизия, че няма информация с колко PCR теста ще разполага всеки личен лекар, но не бива тази бройка да се ограничава. „Тепърва предстои да бъдат изяснявани страшно много неща. Намираме се съвсем в началото. Вероятно това ще бъде определено с допълнителен анекс”, каза Лалков.

Той е на мнение, че няма място за притеснение заради нарастващия брой на новозаразени в страната. Според него трябва да се наблегне на диагностиката, за да могат личните лекари да са точни в преценките си.

„Настояваме пациентите да имат комуникация с нас. Телефонният разговор е необходим, а когато преценим, правим и преглед. Ние не можем да кажем на пациентите да не идват. Приемаме ги, преглеждаме ги и назначаваме лечение”, обясни Лалков.

Според него една от големите възможности за разделяне на потока от пациенти е записването на час. По този начин лекарите могат да преценят в какъв времеви интервал да дойде пациентът в зависимост от неговите оплаквания.
В същото време доц. Атанас Мангъров каза пред БНТ, че начинът на представяне на информацията за коронавируса е крайно некоректен и плашещ.

По думите му правилният начин е да се каже колко от тестовете са направени на хора за първи път, на хора под карантина, за втори, трети път. Също така колко от тестваните за първи път са приети за болнично лечение. И още - колко от лекуващите се в реанимация са само с COVID-19, а не заради друго заболяване.

Доц. Мангъров цитира данни от Националния оперативен щаб, според които заболеваемостта в България от коронавирус е 43 на 100 000 души. "Ние сме на първо място по смъртност в Европейския съюз. Като цяло смъртността през тази година е с няколко процента по-ниска, отколкото през миналите години. Нямаме извънреден брой хора, които са починали от коронавирус допълнително", каза той.