През 2021 г. в България се очаква 21% ръст на фалитите в сравнение с 2019 г. (за 2020 г. все още няма окончателни данни). Последствията върху компаниите и увеличението на фалитите ще бъдат подобни на тези от 2009 г., като основната разлика е, че COVID-19 засяга много повече държави. Това става ясно от анализ на Адвокатско Дружество “Гемков & Партньори”, изпратен до медиите.
Според анализаторите рискът от фалити покрива почти всички сектори, като е особено осезаем при транспорта, автомобилостроенето, туризма и луксозните стоки. Изключение правят само фармацията и ИТ, където има по-голяма стабилност.
Анализът на юристите показва, че ако през 2019 г. бизнесът е чакал средно 60 дни, за да получи плащане по реализирана сделка, то през 2020 г. се очаква да се стигне до 66 дни, а през 2021г. – до 68 дни. Това е срокът, в който имаме блокиране на оборотния капитал. Необходимо е бизнесът да задели много повече ресурс за оборотни средства, вместо да ги насочи към инвестиции, модернизация, развитие на нови продукти, експанзия и т.н., посочват от адвокатското дружество.
Дългите забавяния нa плащанията или големият брой клиенти, ĸoитo нe плащат навреме, могат дa доведат дo несъстоятелност нa ĸoмпaниитe. Прогнозите са за 35% увеличение на фирмената несъстоятелност в глобален мащаб и домино ефект след пандемията, предупреждават експертите.
Според адв. Иван Гемков, цитиран в прессъобщение от дружеството, от юридическа гледна точка разликата с 2009 г. е в това, че при първата криза компаниите разполагаха с повече имущество. Тогава съдебните производства бяха насочени повече към събирания на вземания.
„Сега имуществото с което разполагат длъжниците, е значително по-малко и се наблюдава повече образувани производства по несъстоятелност. Това производство е за предпочитане от кредиторите към момента, когато длъжникът – юридическо лице, няма имущество, но в предходни периоди е имал такова. Първоначалната такса в случая е само 250 лв, а не 4% върху материалния интерес (стойността на вземането), която в някои случаи достига до десетки хиляди левове“, обясни Гемков.
Investor.bg припомня, че временният мораториуми върху кредитите бе удължен до края на март 2021 г. Експерти обаче посочват, че макар мярката да предоставя известно облекчение, то ще е краткотрайно. „Мораториум означава отлагане, a не опрощаване. По време на отлагането върху отложеното задължение продължават да се начисляват лихви съгласно договора за кредит. Този факт остана не достатъчно изяснен и хората не разбраха, че след гратисния период задължението към банката става по-високо от първоначалната сума по погасителния план“, обясни още Гемков.
Към настоящия момент банките не отчитат голяма част от необслужваните кредити като такива и реално не може да се направи оценка на ситуацията, подчертават още от адвокатското дружество. Според юристите най-рано през април догодина ще могат да се констатират ефектите от кредитната ваканция и дали това ще окаже пряко влияние върху междуфирмената задлъжнялост.


ОИК-Варна ще изиска справка за отпуските на Коцев
Хороскоп за 13 ноември 2026 - Всички зодии
14 души са пострадали във "войната" по пътищата за денонощие у нас
Увеличиха се жертвите от катастрофата на АМ „Тракия“
Един човек е пострадал при пожари за денонощие у нас
Amazon представи летяща охранителна камера с изкуствен интелект за $250
Демографската криза в Китай намали учениците със 17 млн. деца за 4 години
Чистата енергия победи. Сега идва трудната част
Можеше ли бъде предотвратена трагедията на АМ „Тракия?: Говори министър Шишков в „Денят ON AIR“
Съкратен сте от работа, а имате ипотека? Не се крийте от банката
Изненада: Бум за Volkswagen... в Китай
Brabus напомпа хибридното Porsche 911 Turbo S
Rimac спира производството на хиперколата си по-рано от предвиденото
Alfa Romeo 4C получи втори живот с оригиналния си двигател на 429 000 км
Колата ви винаги е мръсна? Ето какво се крие зад този навик
До 6000 евро акциз за мощните автомобили, ограничават продажбата на домашна ракия
ПСС: Добре е за туризъм в ниските части на планините
Прокуратурата потвърди за втори задържан за убийството на Филипов
Динко: Траурните агенции съпричастни ли са и безплатно ли ще погребват хората?