КЕВР: Новият закон за ВиК няма да подобри регулацията на сектора

Новият закон за водоснабдяването и канализацията (ВиК), предложен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), няма да подобри регулацията във ВиК сектора, защото не може да гарантира качеството на услугите, икономическа устойчивост, защитата на правата на потребителите и социалното подпомагане. Това се посочва в становище на Комисията за водно и енергийно регулиране (КЕВР) – регулатора на водния сектор, за законопроекта. Текстът е публикуван на сайта на Комисията.

КЕВР посочва, че с новите законови текстове се редуцира броят на показателите за качество на ВиК услугите, създава се неяснота по отношение разпределението на отговорностите между  ВиК асоциациите и Комисията по отношение разглеждането на бизнес плановете.

Според Комисията се предлагат неясни критерии за одобряването на цените на ВиК услугите и последващото им преразглеждане, както и  не се определят еднозначни критерии  за финансиране на инвестициите в противоречие с действащи регулаторни механизми.

Водният регулатор подчертава, че липсва и разработен режим за социална поносимост на цените на ВиК услугите и за въвеждане на водни помощи. Създава се и неяснота по отношение разглеждането на жалби на потребители срещу ВиК оператори и на практика се отменя договорното начало при общи условия при предоставянето на ВиК услуги на потребителите, доколкото на общите условия се придава характер на нормативен акт.

Във формулираните в проекта на закон предложения за създаването на нова Комисия липсва яснота относно функциите и правомощията на регулатора и разписани норми, гарантиращи  финансова независимост, допълва се в становището на КЕВР. Според регулатора са налице и противоречия и правни неясноти по отношение на организацията на работа, включително и запазването на трудови правоотношения на служители от администрацията, въведените процедури, предмет и статут на актовете на регулатора, както и по отношение на правомощията по контрол, вкл. и относно възможността за налагане на санкции.

КЕВР посочва още, че липсва обвързаност на действията и актове на институции от изпълнителната власт и разграничаване на ролите и отговорностите в отрасъл ВиК. Същевременно се създава неяснота по отношение на състава и организацията на работа на Комисията за енергийно регулиране.

Извършеният анализ показва, че предложенията за разделяне на КЕВР и създаване на нова Комисия за регулиране на ВиК услугите не са обосновани и мотивирани, и не са подкрепени от съществуващите стратегически документи и международни доклади. В проекта не е изследван ефектът върху независимостта на бъдещата Комисия при разделянето ѝ от енергийния регулатор (за който има задължителни европейски изисквания за независимост), както и не е извършен сравнителен анализ на предложените в проекта на ЗВИК конкретни текстове за бъдещата Комисия с международни стандарти за независимост на регулаторните органи.

МРРБ предложи през октомври нов закон за ВиК сектора след над двегодишно забавяне и две обществени консултации. В текстовете се залага лимит на цената на водата от 2,5% от средния месечен доход на домакинствата в съответната административна област.