Сдружение на „ГБС – Инфраструктурно строителство“ ще строи част от новото платно на „Струма“

Чрез пътен възел „Кресна“ при 401-ви км ще се осигурява движението в посока Кулата, София, път I-1 и връзката на лот 3.2.2 към участъка на лот 3.3 на АМ „Струма“.

Цялата дължина на участъка от магистрала „Струма“ от Крупник до Кресна, който ще се строи източно от Кресненското дефиле и ще е за посоката на движение от Кулата към София, е 24 км. Участъкът е разделен на два лота, за да може да се строи едновременно, когато ЕК даде зелена светлина.

Другият лот, който ще се изгражда от сдружението с водещ партньор „Грома Холд“, е с дължина от 13,2 км и ще има 3 пътни възела - п. в. „Полето“ при 379-ти км, който ще осигурява достъпа от Кулата до селата Брежани и Полето, както и включване в автомагистралата в посока София; п. в. „Мечкул“ при 384-ти км, който ще осигурява достъпа от посока Кулата до селата Мечкул и Брежани, както и включване в автомагистралата в посока София; п. в. „Стара Кресна“ при 387-ти км, който ще осигурява достъпа от посока Кулата до селата Стара Кресна, Ощава, както и включване в автомагистралата в посока София. В участъка ще има и 3 тунела, както и 10 виадукта с обща дължина около 3,5 км, както и 3 броя надлези и подлези.

Срокът за изпълнение на строителството и на двете отсечки от платното е 1 556 дни след подписване на договора, т.е. малко над 4 години. Същевременно преди няколко дни стана ясно, че ЕК и Постоянният комитет към Бернската конвенция ще изпратят експерти у нас през 2021 г., които да проверят проекта, за който има опасения, че противоречи на европейското екозаконодателство. Това означава, че ако проверката приключи благоприятно през първата половина на 2021 г., оптимистичният вариант за завършване на цялото източно платно е към края на 2025 г.

Еврофинансиране под въпрос

Преди повече от година ЕК отказа да финансира строителството на отсечката от Крупник до Кресна на магистрала „Струма“, защото българските власти се отказаха от първоначално избрания вариант – 15-км тунел. За него се смяташе, че е най-щадящ към природата в района на Кресненското дефиле, който е включен в екомрежата Натура 2000 и това поражда определени изисквания за строителни дейности в района. След спорове между държавата и строителни фирми обаче се наложи идеята за запазване на пътя през дефилето, който да бъде ремонтиран и да се ползва в посока от София към Кулата, и изграждане на ново, източно платно, което да се ползва за движение в посока от Кулата към София.

След като ЕК отказа да отпусне финансиране за строителството на новия участък източно от Кресненското дефиле, защото не отговаря на първоначалния проект и защото властите не доказват, че той не противоречи на екологичното законодателство на ЕС, България оттегли апликационната форма за изграждането на отсечката в района на Кресненското дефиле. Решено беше да се подготви нова апликационна форма и евентуално да се търси финансиране през следващия програмен период.

Въпросът е, че страната ни беше поела ангажимент да завърши магистралата през този програмен период, в противен случай ще трябва да върне парите за строителството на останалите участъци. В тази връзка през август 2019 г. правителството се ангажира да осигури 741 млн. лева от бюджета за строителството на отсечката от магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле, ако магистралата остане без еврофинансиране.