"Галъп": Българите вече не вярват, че строгите мерки срещу COVID работят

Българите подкрепят края на строгите мерки на 21 декември и не са убедени, че те въобще вършат работа, въпреки че в началото на пандемията ги подкрепиха. Няма и съществени мнозинства нито в подкрепа на дистанционното обучение, нито дори вече на самата здравна система. Двама от всеки петима са готови да се ваксинират – делът не е малък на фона на обичайното ниво на ваксиниране у нас.  

Това са изводите от експресен телефонен сондаж на "Галъп" с 800 интервюта, проведен в периода 7-9 декември.

Мнозинство от 59,3% одобрява заявения от Бойко Борисов край на ограничителните мерки на 21 декември. 21,8% са против, а останалите не могат да преценят. Според социолозите това явно е свързано и с липсата на сериозна убеденост, че на този етап на дифузно разпространение строгите мерки въобще работят. 47,8% приемат, че само маски, дистанция и хигиена биха били достатъчни. 39,2% приемат становището, че твърдите мерки реално работят. Останалите се колебаят. От "Галъп" напомнят, че преди няколко седмици българското общество по-скоро подкрепи новите по-твърди мерки. Конкретните впечатленията на обществото обаче накланят везните в друга посока.

Българите честно признават, че едва ли ще спазват изолация в предстоящите празници. 74,4% възнамеряват да се видят с близки и приятели, а изолация ще пазят 18,2%. Има и известен дял колебаещи се.

Хората не са съвсем убедени, че дистанционното обучение трябва да продължи - 42,1% от запитаните приемат, че то е неефективно и следва да се прекрати, 41,7% мислят обратното, а 16,2% се колебаят.

Социолозите смятат, че това се дължи на факта, че обществото не е наясно кой точно разказ за вируса е достоверен – дали строгият или либералният. 38,5%, например, смятат, че каквито и мерки да се взимат, повечето хора трябва да преминат през Covid-19 и тогава ще свърши пандемията. 31,1% обаче приемат обратното гледище, а цели 30,4% не могат да преценят. 

Проучването соочи, че 41,3% смятат да се ваксинират, когато е възможно. 46,7% не възнамеряват. Останалите се колебаят. Съотношението е сходно с онова, което беше регистрирано преди седмици. Делът от 41% не е малък на фона на обичайните няколко процента ваксиниращи се у нас. Освен това, вече не са малко и преболедувалите. Вероятно влияние оказват и хаотичните сведения и интерпретации, зловредни кампании и т.н.  

Според социолозите противоречивите медицински обяснения, които могат да се чуят в медиите, като цяло правят така, че 36,7% имат доверие на лекарите у нас, но 35,2% нямат. Останалите не могат да преценят. Това означава, че първоначалното пълно упование на обществото в труда на няколко професионални гилдии в кризата сега донякъде е ерозирало. Тази ерозия е закономерна с времето. А и в първите седмици на заразата имаше всъщност екстремно високи стойности – най-вече заради страха – и те и бездруго няма как да се запазят. Освен това, в отговорите си сега за лекарите хората вплитат и част от отношението си към здравната системата въобще.

Показателно за естествените процеси на ерозия е и отношението към дейността на властите въобще в тази криза. В началото на кризата ситуационното одобрение обхващаше мнозинството, а сега оценката е в обратна посока и започва да прилича повече на общополитическата оценка за правителството, посочват от социологическата агенция.