"Алфа Рисърч": 6 или 7 партии влизат в следващия парламент

Шест до седем партии имат потенциал да прескочат 4-процентната бариера, но нито една политическа сила няма да е близо до парламентарно мнозинство. Това показва проучването на агенция "Алфа Рисърч" на финала на предизборната кампания, проведено в периода 27 – 30 март 2021 г. сред 1007 пълнолетни жители

Увеличава се дистанцията между основните две политически сили – ГЕРБ и БСП. Тя се дължи основно на спада в левицата, свързан както с притесненията от гласуването сред по-възрастните й симпатизанти, така и с отнемането на гласове от формацията около Мая Манолова. Запазват се близки позициите между третата и четвъртата политическа сила – "Има такъв народ" и ДПС, и между петата и шестата – „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“.

По-ниска избирателна активност ще увеличи тежестта на ДПС и „Демократична България“, а на ВМРО ще позволи да премине 4%-та бариера. Обратното, евентуално по-висока активност ще прибави гласове към новите протестни движения.

Всеки десети от решилите да гласуват има сериозни притеснения заради Covid пандемията, а други 36% - „известни притеснения“. Ако в изборния ден тези страхове надделеят, са възможни сериозни размествания в сега регистрираната електорална картина. Така, до последния момент, не толкова партиите, колкото вирусът ще държи „силната карта“. 

Проучването регистрира съвсем лек ръст в декларираната избирателна активност - 51% от постоянно пребиваващите в България избиратели. На тази база очакванията са до урните да отидат между 2,6 и 2,8 млн. души.

Предвид обстоятелството, че всеки втори споделя по-силни или по-слаби притеснения от влошаването на епидемиологичната обстановка, не може да се изключи и по-рязък спад в активността – до 2,1 – 2,2 млн. души.  Подобен развой ще окаже влияние не само върху гласовете за партиите, но може да размести и техните позиции.

Предизборната кампания е повлияла на малко под половината от 450-те хиляди избиратели, които преди месец се колебаеха кого да подкрепят. Най-забележим е прирастът през последните седмици при Воля-НФСБ, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“.

Ножицата между ГЕРБ и БСП се разтваря до малко над 8 на сто. ГЕРБ приключва кампанията с подкрепа от 28,1% сред твърдо решилите да гласуват. БСП запазва втората си позиция (19,8%), но с плавен отлив на привърженици. При левицата е най-ясно видим ефектът от притесненията за гласуване в условия на пандемия (25% от избирателите й изразяват силни тревоги, при средно 10 на сто за цялата страна). От друга страна, част от симпатизантите й се преориентират към други, атакуващи властта формации – основно „Изправи се! Мутри вън!“.

С близки резултати са следващите две политически сили - „Има такъв народ“ (12,7%) и ДПС (12,5%). Финалът за тях ще е силно зависим от активността на 4 април. Заявената подкрепа за партията на Слави Трифонов е изградена върху емоционален, антисистемен вот от страна на хора, които не се интересуват особено от политика. Те лесно могат да се активизират, но също толкова лесно и да се демотивират от участие, тъй като не виждат особен залог в изборите. При сценарий, който се характеризира с по-слабо гласуване, предимството би било на страната на ДПС. Трябва да се има предвид и това, че проучванията не отчитат гласовете от чужбина, а ДПС традиционно получава  доста гласове от българската диаспора.

„Демократична България“ (6,3%) и „Изправи се! Мутри вън!“ (6,0%) са с интензивен ръст в хода на кампанията. При тях също има разлика в профила на симпатизантите им. Т.нар. градска десница има повече лоялни избиратели, особено в столицата и големите градове. Новото обединение около Мая Манолова може да разчита на повече гласове в провинцията и на разочаровани леви избиратели. И при него, както и при партията на Слави Трифонов, слабостта е в по-ниската политическа мотивация и респективно, в по-лесния отказ от гласуване.

Сериозна динамика отчита проучването в нишата на националистите. За ВМРО, Воля-НФСБ, Атака и Възраждане кампанията се превърна в своеобразна „вътрешна“ битка за радикалния и популистки вот. С подкрепа около 4% ВМРО е най-близко до изборния праг. Най-забележим ръст обаче е налице при коалицията Воля-НФСБ. Тя почти утроява стартовия си резултат и достига до 3,1%. Макар и с по-ниски проценти, Възраждане (1,7%) и Атака (1,2%) също се намесват в разпределението на този вот. Голямата въпросителна тук е дали ВМРО ще успее да се пребори за парламентарно представителство на тези гласове, или наблюдаваният ръст на конкурентните формации, ще доведе до взаимното им потъване под бариерата.

Около 25% от решилите да участват във вота имат желание да гласува машинно, а 55,5% предпочитат традиционната хартиена бюлетина. По-активно машинно гласуване може да се очаква в големите градове, където са съсредоточени мнозинството от младите и високо образовани избиратели.