БНБ ще трябва да плати обезщетения на петима вложители в КТБ

Българската народна банка е осъдена по Закона за отговорност на държавата и общините да плати обезщетения на петима души заради причинени имуществени вреди. Причината е, че банковият регулатор е нарушил правото на Европейския съюз, като не е обявил в петдневен срок неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка (КТБ) след поставянето ѝ под специален надзор през юни 2014 г.

През изминалия месец централната банка е загубила пет такива дела, по които дължи общо 17 800 лева обезщетения, съобщи в. "Сега" след справка в регистъра с решения на Административен съд - София-град.

"В разглеждания случай, постановявайки решение за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, за да може да мотивира извод за неналичност на депозитите", приемат магистратите.

Въпреки това регулаторът не е изпълнил изискването за обявяване на депозитите в КТБ за неналични в петдневен срок, което пък довежда до това, че изплащането на гарантираните влогове е значително забавено.

"Умишленото (груба небрежност/или по непредпазливост/неполагане на дължимата грижа) неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от правото на ЕС, е елемент, който следва да се вземе под внимание при преценката за достатъчно съществения характер на нарушението", приема съдията по едно от делата срещу БНБ.

И петте решения на Административния съд в София могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.

Поредицата от дела за обезщетения срещу БНБ заради нарушения покрай фалиралата КТБ станаха възможни след решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург по дело, заведено пред Административен съд - Варна от гражданина Николай Кантарев.

Съдът на ЕС беше категоричен в тълкуването си на европейска директива, че правилата ѝ „не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор“.

Investor.bg припомня, че КТБ беше затворена с решение на БНБ на 20 юни 2014 г. и още същия ден централната банка й наложи специален надзор и забрани изплащането на всички депозити.

Вместо евродирективата БНБ реши да приложи тогавашното българско законодателство, според което изплащането на гарантираните депозити - тези до 196 хил. лева, започва до 20 дни от отнемането на лиценза на банката.

Изплащането обаче започна много по-късно – в началото на ноември. Оправданието за забавеното изплащане беше, че във Фонда за гарантиране на влоговете липсват достатъчно средства.

Впоследствие Законът за гарантиране на влоговете в банки беше променен и съобразен с евродирективата. Според нея срокът за изплащане на защитените депозити може да бъде удължен най-много до десет работни дни, което означава, че през лятото на 2014 г. вложителите трябваше да получат парите си най-късно до средата на юли. На практика това се случи с повече от четири месеца закъснение.