КНСБ: Вдигането на минималната работна заплата е мярка срещу кризата

Разчетите показват, че ако минималната работна заплата стане 290 лв. от 1 юли, местният ефект за фиска ще бъде положителен - допълнително ще бъдат внесени 10 млн. лв. от данъци и осигуровки. Такова е изразеното днес пред журналисти мнение на вицепрезидента на КНСБ Пламен Димитров.

Според него вдигането на минималната работна заплата е антикризисна мярка.

От началото на годината 13 европейски държави са вдигнали минималното възнаграждение с такава цел, уточни той.

Работна група от експерти обсъжда механизъм за нарастване на минималната работна заплата от 1 юли, като се обсъждат възможни ръстове с 30, 50 и 70 лв.

Според предложението на синдикатите минималната работна заплата трябва да бъде такава, че разполагаемият доход от нея да е по-висок от прага на бедност и да е до 60% от средната работна заплата.

Средно за Европейския съюза минималната работна заплата е между 45 и 50 на сто от средната работна заплата, а в България процентът е под 40 на сто, каза Пламен Димитров.

Местните доходи от сегашната минимална работна заплата - 240 лв., са под прага на бедност, който е 211 лв.

Според статистиката 162 хил. души в България получават минималното възнаграждение. По думите на Пламен Димитров в България 34% от всички наети са работещи бедни.