Трябваше ли да се изолират българските инвеститори при класирането на купувачите?
Г. Ангелов:
Има аргументи и в двете посоки. Ясно е, че емисия евробондове в чужбина се прави основно за привличане на чужди инвеститори (местните така или иначе имат достъп до първични емисии на местния пазар, почти всяка седмица). Съответно, емисията трябва да е основно насочена към запазване интереса на чуждите инвеститори, а те по-скоро биха били отблъснати, ако местните закупят голям дял.
Създаването на ликвиден пазар на емисията също би било възпрепятствано, ако местни инвеститори закупят голям дял от емисията и го държат до падежа, без да търгуват, което пък би отблъснало чуждият интерес към емисията, който се влияе и от ликвидността. А и закупуване на евробонд от български инвеститори вероятно би канибализирал върху местния пазар на ДЦК, което ще подяде възможностите на МФ за финансиране.
Цв. Цачев:
Българските инвеститори имат основания да са разочаровани. Те са тези, включително и с парите за пенсии, които финансират от години дефицитите. Не мисля, че е справедливо нашите инвеститори да са ограничени да купуват само на вторичен пазар най-ликвидната българска емисия и на практика да са ухажвани само когато се гонят ниски лихви по левови книжа.
Д. Николова:
Обяснението, което министърът на финансите даде, а именно, че „не е редно” вътрешните инвеститори да са във външната емисия, не е достатъчно убедително. Едно по-логично обяснение е, че МФ се опитва да си гарантира неизползването (запазването) на ограничения вътрешен ресурс, тъй като финансовите му нужди за следващите около 6 месеца са за почти 3 млрд. лева, ако броим плащанията по външния дълг в средата на януари 2013 г. и заложения дефицит за 2012 г. Т.е. до момента сме набрали 1,86 млрд. лева, а остават да се намерят още около 1 млрд. лева.
Предвид това, че годишно на вътрешния пазар на ДЦК се пласират около 1,2-1,3 млрд. лева, което би могло да е индикатор за капацитета на пазара (с всичките му условности), МФ, образно казано, не е искало да си ”гърми патроните”, а да си запази вътрешния пазар непокътнат за останалите около 1 млрд. лева, които трябва да пласира в следващите месеци, ако достигне заложения дефицит за годината от около 1 млрд. лева.
Кр. Йорданов:
Не. Всички инвеститори трябваше да имат еднакъв достъп до аукциона. Местните инвеститори трябваше в последствие да купуват на вторичен пазар и печалбите след първичното предлагане останаха при чуждите инвеститори.
К. Масларски:
Темата с алокацията на инвеститорите от България е доста чувствителна в момента. Истината е, че в такива ситуации винаги има недоволни. Практиката за такъв тип емисии е да бъдат разпределени между 10% и 15% за местните инвеститори – освен ако емитентът изрично не комуникира предварително, че целевата група инвеститори за емисията са само чуждестранни (случая с Румънски глобални облигации в щ.д.).
В момента чувствителността идва основно от това, че на вторичен пазар емисията стартира търговия с близо 1,5% над цената, на която беше пласирана, което се тълкува от повечето инвеститори като пропуснати ползи. Месец - месец и половина преди пласирането, на пазара имаше всякакви слухове за очакваната доходност по емисията.
Беше редно Министерство на финансите да удовлетвори, дори частично, поне институционалните инвеститори, в частност българските пенсионни фондове, като крайни инвеститори управляващи дълги пари – дълги пари, формиращи пенсионните активи. В този случай минималното, което МФ можеше да направи, е да обяви и комуникира, че българските инвеститори няма да бъдат допуснати до участие, а не да ги използва като буфер от евентуален неуспех на емисията (при недостатъчно външен интерес например).


Варна бе домакин на Държавното първенство по стрелба с лък за незрящи
Обменът на левове в евро от 1 юли: Ако банките и пощите въведат такси, трябва да ги обявят предварително
Наблюдаваме Ягодова луна
Какво време ни очаква във вторник?
Единственият арестуван по аферата „Баба Алино“ излезе от ареста срещу "подписка"
Надпреварата за центрове за данни в космоса, част 3
Надпреварата за центрове за данни в космоса, част 2
Надпреварата за центрове за данни в космоса, част 1
AI може да компенсира демографската криза и да донесе €323 млрд. на Германия
Най-новият реактор в Европа влиза в експлоатация след 39 години чакане
В Китай направиха ван с лукс на частен самолет и собствена тоалетна
Най-странният автомобилен клаксон е измислен от филмово студио
Новото Audi Q7 дебютира в България
12-годишно момиче спря аварийно кола и спаси майка си на магистрала "Струма"
Пет легенди, които промениха автомобилния спорт
Китай демонстрира ключов пробив в разработката на изтребител от шесто поколение
МЗ за гладната стачка на проф. Шиварова: Няма да допуснем пациенти да се превръщат в заложници
Охраната на Пеевски е струвала малко над 220 000 лв. за 10 месеца
Защо ударите по най-свещените места в Украйна се сравняват с нацистка стратегия
Синдикат “Образование“ иска спешна актуализация на бюджета и обяви стачна готовност


преди 13 години Никога не е ставало дума България да емитира 7 г. облигации та да има прогноза за тяхната доходност . Дянков от самото начало каза че ще са 5 г. и прогнозите бяха за тях - дори той самия говори за 5.5 % отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години "Всички прогнози бяха за 5.2-5.4 :)"Но за падеж от 7 години..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Всички прогнози бяха за 5.2-5.4 :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Добър е в абослютна стойност, но е постигнат от пазарно движение в Германия, а не в подобрение на фундаменталната оценка на държавата като разлика спрямо Германия. При Германия 0.56%, огромен и безспорен успех (както се представя 4.436%) щеше да е 3.50% примерно, пазара показва, че сме си 4.10% без съмнения и спорове за 5 години (откъдето да го погледнеш), следователно всичко над 4.25% (да приема тезата на Голямата Мечка за IPO-то, но не му давам повече от 15 точки) си е меко казано лошо проведена емисия - и в това число 4.436%. Просто си говорим едно и също с различни думи. Не е казано, че трябва да достигнем съгласие. Ама това са си числа, при това проверими и видими. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Да, говоря за чистия риск на българските ДЦК, а не за световните лихвени нива... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години за мен спад на лихвеното равнище от 7.5 на 4.25 в добър резултат . Още повече че настроенията са при следваща емисия да се постигнат по ниски нива . Ако за теб това не е добър резултат - ОК твое право , но и за гласувалите тук 75 % е успешна явно и те са мейнстриим икономисти, без кураж за истински критично мислене. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Мисля, че всички в статията са мейнстриим икономисти, без кураж за истински критично мислене. А може и да съблюдават желанието на работодателите си да се вписват добре в политическата картинка в момента, защото все пак те представляват финансови институции и анализаторски бюра с имената си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години В момента противоречиш на всички които са се изказали в статията . Мисля че е нормално да се замислиш дали пък не е в теб грешката ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години До коментара ти номер 15 - безспорно, стига да можеш да си хеджираш бенчмарковия риск, с две ръце съм на твоето мнение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Факт че България е силно подценена , особено по отношение на кредитен рейтинг . отговор Сигнализирай за неуместен коментар