Калин Христов: Не може да има ръст на икономиката без структурни реформи

Единственото, което ускорява растежа на една икономика, е провеждането на структурните промени, а не харченето на фискални средства. Такова е мнението на Калин Христов, министър на финансите в служебното правителство.

Има голямо неразбиране въобще в дискусията за дефицитите, когато някои хора смятат, че харченето
и раздаването на средства може да стимулира икономиката, добави финансовият министър.

Представяме ви част от интервюто, дадено от служебния финансов министър Калин Христов за БТА:

- Сред мерките на служебното правителство за стимулиране на икономиката е въвеждането на "златен стандарт за ДДС". Колко и какви фирми ще бъдат включени в него?

Принципите на златния стандарт са дефинирани - той ще обхваща 100 големи фирми. Тъй като този стандарт ще създаде различно третиране за тези 100 фирми, ние се обърнахме към ЕК дали това ще се възприеме като неравнопоставено третиране, тъй като исторически това се е случвало - да се връща ДДС по-бързо на определени фирми по определени правила, отколкото на други.

Преди сме имали препоръка от ЕК това да бъде отменено и сме го отменили. Затова сега искаме да имаме уверение от тяхна страна, че това няма да се счита за такъв подход за неравнопоставеност и тази наша политика е в рамките на общите правила.

- След като този стандарт бъде въведен, какво ще е отражението му върху икономиката?

Не очаквам да има веднага значително влияние, тъй като тези фирми са големи, добре структурирани и имат добри работни взаимоотношения с НАП, тъй че те така или иначе много бързо получават възстановяване, но идеята е да се започне с този подход и впоследствие да се разшири върху всички изрядни фирми.

- Какви други мерки могат да бъдат предприети, за да се ускори икономическият растеж, да бъде стимулиран българският бизнес?

Единственото, което ускорява растежът на една икономика, е структурни промени, а не харченето на фискални средства. Това се видя вече във всички страни. Затова Германия стои относително добре икономически спрямо всички страни в ЕС - защото Германия премина през голяма структурна реформа в началото на 2000 г. Тогава правителството на Герхард Шрьодер и последващото коалиционно правителство на Ангела Меркел предприеха множество структурни промени в германската икономика, които са в основата на тяхната стабилността и просперитет днес.

Структурните реформи водят до растеж, а харченето на средства - до временно раздуване на икономиката, до момента в който пазарите спрат да финансират дефицитите и тогава икономиката се свива драматично - това наблюдаваме в Гърция, Испания и Кипър.

Има голямо неразбиране въобще в дискусията за дефицитите, когато някои хора смятат, че харченето и раздаването на средства от правителството генерира растеж. Това не е така. Това е раздуванена икономиката, което след това болезнено трябва да бъде коригирано. Това се случва не само в задлъжнелите страни в ЕС, но вече и в САЩ със съкращаването на разходи, за да се постави под контрол бюджетният дефицит на страната.

Ускоряването на растежа е обвързано с провеждането на структурни реформи.