Как да инвестираме в регионите?

Разписаната в бюджета за догодина идея на правителството да развива регионите, като отдели специални 500 млн. лв. ИПИ определя като хубави намерения, но глупаво решение.

Решението на правителството е парламентът да гласува на сляпо едни 500 млн. лв., които да останат на разположение на министрите. Средствата се залагат в т. нар. резерв за непредвидени и/или неотложни разходи – специфичното при този резерв е, че той се разходва с акт на Министерския съвет, тоест министрите се събират, гласуват и харчат. Грубо казано, това са джобните пари на правителството. Точно в този резерв са записани 500-те млн. лв. за публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, обяснява Петър Ганев.

Абсолютно не може да се говори за регионален „фонд” или нещо подобно. Каквито и правила и апликационни форми за кандидатстване да се измислят, това си остават пари, които се харчат чисто политически от министрите. Пари за влияние, злоупотреби и купуване на избори.

Когато правиш „фонд”, не гласуваш пари в резерв за непредвидени разходи, а просто го създаваш, избираш му управител и гласуваш бюджет на този фонд. Сега се прави нещо много различно, като разбира се същността на идеята се замаскира зад правила и „представителност” – ще има приоритети, правила за оценка, независими експерти, самите общини ще участват в оценката и т.н. Всичко това не отменя правните реалности – парите се отпускат с гласуване на министрите, а другото са детайли.

Сигурно много хора ще се съгласят, че има огромен корупционен риск в цялата идея, но все пак е хубаво да се инвестира в регионите. Хубаво е и трябва да се направи, но дали не можем да го направим без министрите да си играят на влияние? Въобще не би било сложно – прехвърляме 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините под условие, че с този ресурс се инвестира, а не се покриват текущи разходи. Преотстъпеният ресурс отново би бил в рамките на 500 млн. лв., но вече няма да зависи от гласуване на министрите, а от генерираните доходи в отделните общини. Така всяка община ще получи допълнителен ресурс и ще може да реши как да го инвестира – това е същността на децентрализацията.

Наред с парите за инвестиции в регионите са важни и стимулите към местните власти. В момента те нямат стимул да привличат инвестиции, тъй като те не резултират във финансови постъпления за местния бюджет – всъщност често водят до повече разходи. Затова е важно да има връзка между местния бюджет и икономическата активност, тоест местните приходи да зависят от печалбите и заетостта в общината. Към момента е по-лесно да се установи такава връзка със заетостта, като се преотстъпи 1/5 от подоходния данък. Това е реформа, която може да се направи за седмица – няма практически (или например конституционни) спънки.

Нека отново съпоставим двете идеи. И при двете имаме ресурс от 500 млн. лв. за инвестиции в регионите. Правителствената идея е министрите да разполагат с пълната власт да насочват тези пари и да сблъскат местните власти в процеса на усвояване. Другата идея е парите да следват своя естествен път без намесата на министрите, като конкуренцията между общините е реална по отношение ефективност на управлението и въобще качество на живот. Изборът е между концентрация на власт и регионално развитие.