Фирмите за "бързи кредити" ще трябва да докажат собствен капитал от 1 млн. лева

За да продължат да работят на българския пазар, небанковите финансови институции ще трябва да получат лицензи за дейността си от Комисията за финансов надзор (КФН), а едно от условията е да докажат собствен капитал от 1 млн. лв. Това предвижда приетият на първо четене от бюджетната комисия в парламента Закон за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители. Той бе внесен вчера от Йордан Цонев и Румен Гечев.

Вносителите разясниха, че проектът е изработен от Българската народна банка (БНБ) и КФН след продължила близо година работа. Проектът е съгласуван с Европейската централна банка, заявиха вносителите.

"Пазарът на бързи кредити расте бързо, но има сериозни оплаквания от работата на тези компании. Стигнахме до заключението, че трябва да бъде изработена тази регулация", поясни причините за създаването на закона Йордан Цонев.

Депутатът Румен Гечев представи основните промени, които се очертават на този пазар наред с изискването, че за да получат лиценз, небанковите финансови институции ще трябва да докажат собствен капитал не по-малко от 1 млн. лв.

Дружествата минават от регистрационен режим в БНБ към лицензионен, като лицензите ще се издават от КФН. Повишават се изискванията към членовете на управителните и надзорните съвети на небанковите финансови институции.

КФН ще утвърждава общите условия на договорите, по които тези компании ще отпускат кредити. КФН, МВР и ДАНС ще могат да проверяват компаниите, когато има основание за това.

"Ще се проследяват в по-голяма степен произходът на капитала, собствените средства, ще има текущ и дистанционен надзор, подобно на упражнявания сега надзор върху банките", посочи Владимир Савов от КФН.

Той обясни защо се прехвърля контролът от БНБ към КФН. "Тези юридически лица се финансират не като събират депозити, а със собствени или заемни средства. Основната грижа на БНБ е защитата на правата на вложителите, а тук трябва да бъдат защитени правата на получателите на бързи кредити", разясни Савов. Затова, по думите му, е логично тези юридически лица да преминат към полето на дейност на КФН.

Експерти от БНБ разясниха, че за 3 месеца компаниите ще трябва да се приведат в съответствие с промените. Новите правила засягат 130 небанкови финансови институции. Обемът на отпуснатите от тях потребителски кредити е около 1,5 млрд. лв., по данни на експертите. Тепърва ще стане ясно колко от тях ще отговорят на завишените изисквания.

Йордан Цонев допълни, че КФН ще има право да отнема лицензи, например ако небанкова финансова институция допусне системни нарушения на Закона за потребителския кредит, на Закона за защита на потребителите или на законодателството срещу пране на пари.

С приемането на закона няма да се промени изискването да има таван на разходите по кредитите, което беше прието с промени в Закона за потребителския кредит, разясни Цонев.

Новият закон предвижда и КФН да мине на самостоятелна издръжка. При определени условия вземанията на КФН ще могат да се събират от частни съдебни изпълнители.