Евгений Кънев: Все по-трудно ще емитираме дълг на външните пазари

За България ще става все по-трудно да набира заеми от външните пазари, защото анализаторите отчитат проблемите във финансовата ни сфера, прогнозира в ефира на Bulgaria on Air икономистът Евгений Кънев.

През последните две години чуждите инвеститори намаляват, повишават се дълговете и макар че имаме нисък държавен дълг, заедно с частния, дългът вече достига 100% от брутния вътрешен продукт (БВП), поясни икономистът. Това не се отчита от българските управляващи, но чуждите инвеститори следят този показател, коментира икономистът.

Според Кънев успешната емисия еврооблигации преди два месеца е била заради рекордно ниските лихвени нива в Европа. Неговите изчисления показват, че емисията носи на инвеститорите 2 процентни пункта по-висока доходност, което за ситуацията в Европа в момента е добро ниво.

Управлението на Пламен Орешарски се основаше на дългове, смята Кънев. „Няма такава година с такива заеми и без прецизиране на разходите”, допълни още той.

Той припомни, че при изготвянето на бюджета за тази година е било ясно, че приходите са завишени, като целта е била да бъде занижен бюджетният дефицит и да бъдат изпълнени планирани разходи. Изпълнението на бюджета към полугодието показва, че разходите почти са изпълнени, а при приходите има неизпълнение в рамките на около 1 млрд. лева, уточни икономистът.

Кънев коментира още, че в други години е правено точно обратното - били са залагани нереалистично високи разходи, които не се изпълняват, а икономисаните средства могат да бъдат разпределяни без решение на Народното събрание.

В последните години бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са били нереалистични, а орязването на средства от ведомствата с цел да бъде актуализиран бюджетът на касата поставя служебното правителство пред риск да изпълнява планирани политики, смята Кънев.

Държавният бюджет е напрегнат и трябва да се пристъпи към съкращаване на разходите, препоръча икономистът. Според неговите изчисления, ако бъдат изпълнени всички разходи за нормалното функциониране на системите, дефицитът ще се повиши с 5-6%, а високият бюджетен дефицит вреди на инвестиционната активност.

За него ще е необходима актуализация на бюджета още в първите решения на новия парламент.

Според Кънев плащането на пари от бюджета за проекти по спрените европейски програми ще е позитивно за строителните компании и общините, но крие и някои рискове. Той визира опасенията относно възлагането на обществените поръчки - ако има нарушения, ЕК няма да възстанови средствата по проектите.