ГЕРБ иска да увеличи данъка върху лихвите по депозитите отново на 10%

Данъкът върху доходите от лихви по депозитите може да се увеличи отново на 10% през 2015 г. Това съобщава в интервю за вестник „Труд“ председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова. Пред БНР тя посочва, че от облагане ще бъдат освободени детските влогове, като очакванията са за около 80 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета.

„Ще направим предложение за възстановяване на 10-процентния размер на данъка върху доходите от лихви. Смятам, че няма основание тези доходи да не се облагат. Още повече в контекста на КТБ, сега с обществени средства ще се платят 3,6 млрд. лв. гарантирани депозити и лихвите към тях”, коментира Стоянова пред вестника.

Според нея хората, които получават лихви от спестяванията си, трябва да участват във формирането на приходите в бюджета.

„КТБ е допълнителен аргумент за това. Няма причина да освободим само този доход от облагане”, допълва председателят на парламентарната бюджетна комисия. Тя припомня, че има данъци за доходите от имущество, от допълнителен труд, от граждански договори и други.

Данъчната ставка от 10% влезе в сила от 1 януари 2013 г. с промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Предложението направи Симеон Дянков - министър на финансите в първия кабинет на Бойко Борисов.

42-рото Народно събрание намали ставката за тази година до 8%. Действащото законодателство предвижда догодина данъкът да стане 6%, през 2016 г. - 4 на сто, а през 2017 г. - да отпадне напълно.

Данъкът върху лихвите не е от сериозните пера в бюджета, пише „Труд“. През миналата година, когато ставката беше 10%, в хазната постъпиха 82,5 млн. лв. При въвеждането на налога Симеон Дянков беше поставил доста по-амбициозни цели. Той очакваше годишни постъпления от около 120 млн. лв.

От началото на тази година до края на септември от данъка върху лихвите по срочните депозити в хазната са постъпили едва 51,9 млн. лева. Именно само доходите от лихви по срочните депозити подлежат на облагане.

Безсрочните влогове и спестовните сметки, до които гражданите имат достъп без предизвестие, не попадат в обхвата на данъка. Банките пък, чието задължение е да начисляват и внасят данъка, намериха начини да предлагат по-атрактивни продукти. Сега обаче е възможно и тези лихвени доходи да бъдат облагани.

"Считаме, че при едно плоско ниско облагане от 10% - такова, каквото ще бъде и за следващата година, е правилно всички видове доходи да бъдат обложени, максимално да е разширена данъчната база. Банките в конкуренцията помежду си за привличане на клиенти-депозанти измислиха продукти, които маскираха депозити през спестовни влогове. Сега смятаме, че трябва да се затвори тази вратичка и така, както по Закона за гарантиране на влоговете ще се изплащат абсолютно всички влогове, независимо дали те са спестовни, депозитни или каквито и да било други, така лихвите по всички тези влогове трябва и да се облагат", казва Стоянова пред БНР.

На фона на лихвите по депозитите, които продължават да намаляват, доходът по тях очевидно ще става все по-малък, като се приспаднат и данъчните разходи.

Предложението за повишаване на налога от 8% до 10% обаче си противоречи със записания като отделна точка приоритет в управленската програма на 43-тото НС, а именно - „запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределяне на бюджетни средства от държавата до 39% от БВП“.

Каквото и да означава „запазване на данъчната система“, дискусията за другата данъчна промяна – въвеждане на данък върху операциите на капиталовия пазар, също е на дневен ред. По-рано през седмицата пък народните представители запазиха плоския данък.