Акционерите в КТБ нямат право да обжалват фалита на банката, реши КС

Конституционният съд (КС) отхвърли днес искането на тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) по Закона за банковата несъстоятелност.

Търговската колегия на ВКС поиска да бъде установена противоконституционността на две разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност.

Това са чл. 11, ал. 3 от закона, според която банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените квестори или временни синдици.

Другата оспорвана разпоредба е чл. 16, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, където се казва, че решенията на БНБ за обявяване на банка в несъстоятелност могат да бъдат обжалвани от квесторите, временни синдици и Централната банка, а право на протест има прокурорът.

Според публикуваното решение на Конституционният съд тричленният състав на ВКС е на мнение, че се нарушава правото на защита на банката. А изчерпателното изброяване на страните, които имат право на жалба, лишава акционерите, притежаващи над 5 на сто от капитала й, от правото да обжалват решението за обявяване в несъстоятелност. 

Министерският съвет, БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете в банките са изразили мнение, че целта на производството по несъстоятелност на банките преследва цели различни от тези на несъстоятелността по Търговския закон. Според тези институции акционерите и ръководството на банката имат възможност да защитят интересите си в производството по Закона за кредитните институции (ЗКИ) пред Върховния административен съд (ВАС), обжалвайки решението на БНБ за отнемане на лиценза.

В искането се изтъква, че квесторите се назначават от БНБ, а временните синдици от съда, но по предложение на Фонда и то от утвърден от БНБ списък, поради което те не защитават пълноценно правата на банката в процеса. В подкрепа се изтъкват и решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Конституционният съд е взел предвид, че банките са юридически лица, които се отличават от другите търговци. Затова правилата за банковата несъстоятелност се различават от тези за несъстоятелността по Търговския закон и са уредени в специален закон.

В решението се казва, че назначаването на лица, различни от управителните органи на фалирала банка, е в интерес на вложителите и не противоречи на никоя конституционна норма.

Производството за банкова несъстоятелност цели справедливо удовлетворяване в най-кратък срок на вложителите и другите кредитори на банката, като се взема предвид и общественият интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система, пише още в решението. Там се казва, че в производството за банкова несъстоятелност не е предвидена възможност за оздравяване на банката с отнет лиценз.

Освен това въпросът за неплатежоспособността на банката не се решава в това производство, а в производството по обжалване на решението на БНБ за отнемане на лиценза пред ВАС, според Закона за кредитните институции.

Съдът по несъстоятелността проверява само изрядността на искането на Централната банка и наличието на влязъл в сила акт на БНБ за отнемане на лиценза на банката и при наличието на тези предпоставки, във всички случаи, обявява банката в несъстоятелност.

Единственият въпрос, по който съдът има право на самостоятелна преценка, е въпросът за началната дата на неплатежоспособността.

В случая не е налице неравно третиране на встъпилите в съдебния процес акционери, решиха днес магистратите.

Особено мнение са изразили съдиите Константин Пенчев, Георги Ангелов и Таня Райковска.