Дебатът за такса смет започва отначало

Близо 4 години, след като се заговори за радикални промени в начина на плащане на такса смет, дебатът изглежда отново се връща в изходна позиция, а по всичко личи, че засегнатите страни от евентуалната корекция в законодателството не са се поучили от грешките си.

По време на днешното заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси бяха приети на първо четене изменения в Закона за местните данъци и такси.

Новите правила предвиждат "замърсителят да плаща", както се предвиждаше и през 2013 г., но това така и не беше въведено.

Според законопроекта общините ще могат да избират между три варианта за изчисляване на таксата - на база брой живеещи на адрес, на база вместимост на съдовете или на база генерирани отпадъци със специални „торбички“ - черна за битови отпадъци и бели за разделно сметосъбиране. 

Тези идеи обаче срещнаха сериозен отпор както от бизнеса, така и от общините.

По думите на председателя на постоянната Комисия по местно самоуправление и нормативна уредба към Столична община Орлин Иванов това на практика означава драстично увеличаване на битовата такса смет. Той е категоричен, че по този начин за големите общини, каквато е Столична, ще бъде нарушен балансът при разпределянето на финансовата тежест и 70% от нея ще бъде посрещаната от гражданите, не от бизнеса. 

„Проблем ще бъде предложената основа за начисляване, защото на практика е невъзможно да се посочи кой точно е ползвателят и съответно замърсителят. Накрая ще се стигне до „данъчна миграция“ и хората масово ще си сменят адресните регистрации с такива в малки общини, за да плащат по-малко за такса смет“, обясни Иванов.

От Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) са на същото мнение. Според тях новите правила са трудно приложими и създават сериозен риск от нерегламентирани сметища.

В по-големите градове това ще доведе до драстичен скок на битовата такса смет за отделни домакинства, заяви кметът на Раковски Павел Гуджеров и добави, че идеята с торбичките не е ефективна. 

Той призова между двете четения на законопроекта да бъдат направени промени в сроковете, тъй като общините няма да се справят. „Какво налага това бързане? Срокът е твърде кратък, а всяка община има своите специфики“, каза още той. 

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обясни, че, за да има приет закон, трябва да има основа, върху която да се работи. Тя припомни, че има 264 общини в България и няма как всяка от тях да бъде оставена сама да решава. По думите ѝ отлагането на приемането на закона на първо четене не е решение, защото този въпрос вече се отлага твърде дълго.

От ДПС обявиха, че ще подкрепят по принцип текстовете, но между двете четения ще внесат своите предложения.

„Този дебат го водим от есента на 2013 г. И вероятно никога няма да има консенсус. В момента просто започваме отначало, но се надявам да намерим добро и справедливо решение“, каза Йордан Цонев от ДПС.

Така, както е внесен в парламента, проектът не предвижда преходен период, а въвеждането на новите правила трябва да се случи от 2019 г. Кметът на община Самоков също призова за отлагане на срока поне до 2020 г.

Източници от ГЕРБ коментираха пред Investor.bg, че вероятно това искане ще бъде отразено в доклада на работната група преди приемането на второ четене.