Здравният министър поиска промяна в модела застраховка - лечение при катастрофи

Заради жертвите и инвалидизирането на пострадалите при произшествия по пътищата, чийто брой расте, трябва да се промени моделът на взаимодействие застраховател - пострадал - лечебно заведение. Това иска здравният министър проф. Николай Петров заради ръста на загиналите и тежко пострадалите при катастрофи и изразходването на обществени средства при лечението им.

„Само за миналата година жертвите на пътя са над 700, а бройката на пострадалите е над пет-шест пъти по-голяма“, съобщи той на конференцията по пътна безопасност „Мирен договор за българските пътища“, организирана от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ).   

Министър Петров каза, че още следващата седмица ще се срещне с председателя на Асоциацията на българските застрахователи Светла Несторова, за да обсъдят възникналите проблеми.

Според него свободното говорене и инициативите досега не са дали необходимия резултат и трябва да се върви в две посоки – едната е пътят на санкцията, нормата и принудата, а другата е добрият пример.

“Между 30-50 хил. лева обществен ресурс се разходват за лечението на един тежко пострадал по време на пътнотранспортно произшествие, показват осреднените данни на големите болници. За нас лекарите изглежда изключително нелогична ситуацията, при която пострадал пациент се лекува и след няколко месеца пристигат адвокати, които искат документ за извършеното лечение. Това не е работещ модел. Моделът ще го търсим заедно с г-жа Несторова", заяви проф. Николай Петров.

Председателят на АБЗ Светла Несторова заяви, че по данни на МВР за миналата 2016 г. жертвите на пътя са 708 души, а 9 374 са тежко пострадалите при станалите 51 883 пътнотранспортни злополуки.

„Смъртните случаи в България са почти сто на 1 милион население, което е два пъти повече от средното за ЕС – 50 души на 1 милион население, каза Несторова.

Тя съобщи, че по данни на Комисията за финансов надзор за миналата година премийният приход от застраховки е 621 млн. лева, изплатените средства от застрахователните дружества възлизат на 368 млн. лева, а 317 млн. лева са изплатени за обезщетения по каско.

"Общо взето сумата, изплатена от щети, надхвърля 700 млн. лева без да броим сумите по застраховка живот и застраховка злополука", заяви председателят на АБЗ.

Несторова отбеляза, че черната статистика у нас се развива на фона на множество проблеми, свързани с поведението ни като граждани и водачи, пътната инфраструктура, състоянието на автопарка като цяло.

„Асоциация на българските застрахователи представлява 94% от българския застрахователен пазар и управлява 5 млрд. лева активи, от които над 1 млрд. лева държавни ценни книжа. Асоциацията застава зад редица обществени каузи и вижда ключова роля в образованието за превенцията на пътните произшествия", посочи Несторова.

„В Европейската комисия се водят дискусии за безопасност по пътищата на Европа", информира Николас Жанмар, директор лично застраховане, общо застраховане и макроикономика, в Insurance Europe. "Има инициатива и вече се водят дискусии и консултации  за нови стандарти  за безопасността на превозните средства – управление с интелигентни системи за контролиране на скоростта“, допълни той.

Той препоръча да се прави международен и национален анализ с добри примери и като такъв посочи системата бонус-малус. Според него тя има връзка с европейската директива за застраховане на превозните средства.