Васил Велев: Минималната заплата расте по-бързо от производителността на труда

Синдикатите са в стачна готовност заради ниските доходи в страната, позицията на работодателите обаче е, че доходите у нас растат по-бързо от производителността. Според председателя на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев заявките на синдикатите „напомнят на рекет“.

Той посочи пред БНР, че очакванията са за ръст на производителността на труда от под 4%, докато минималната работна заплата ще бъде увеличена с около 10%.

Велев припомни още, че България търпи упреци от Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка за липсата на ясен, прозрачен механизъм за определянето на минималната работна заплата.

„Минималната работна заплата у нас се определя едностранно от правителството под натиска, бих казал рекета, на синдикатите“, каза Велев и посочи, че съотношението между размера на минималната и средната работна заплата у нас е над средноевропейското ниво.

За него нискоквалифицираният труд е надценен у нас.

В работодателската организация не виждат смисъл при очакван икономически растеж от почти 4% за 2018 година да се планира бюджетен дефицит. Велев отбеляза и още един проблем с бюджета на страната за догодина – висок темп на растеж, който обаче няма да доведе до растеж на заетостта. Според него това означава, че „няма хора за работа“.

„Няма да има достатъчно ръст на заетостта, защото няма кой да работи“, обясни представителят на АИКБ и допълни, че безработицата в България е символична и без работа са „хора, които или не искат да работят, или не могат нищо да работят“. Работодателите затова призовават за внос на човешки ресурси, за регулиране на трудовата миграция, което може да ускори темпа на българската икономика.

Велев отчете усилията на правителството за намаляване на административната тежест на бизнеса, сочена като един от основните проблеми пред икономиката на страната, заедно с липсата на подготвени кадри и корупцията. Той препоръча тези усилия да не бъдат кампанийни, а да са през целия управленски мандат и да се следят режимите в цялото европейско законодателство.