2017 година – най-силната в икономически план от кризата насам

Не би било пресилено да се каже, че 2017 година беше най-силната година в икономически план от кризата насам, т.е. за последните девет години, пише в свой анализ старшият икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова.

Растежът за цялата година се очаква да бъде поне 4%, пазарът на труда създаде рекорден брой нови работни места, а заетостта по последни данни е на най-високото си ниво изобщо, т.е. откакто НСИ провежда наблюдението си на работната сила (от 2003 г.).

Коефициентът на заетост достигна 68,5% през третото тримесечие на 2017 г. за населението на 15-64 г. – предишният рекорд беше 65% и бе поставен през третото тримесечие на 2008 г.

Факторите зад доброто представяне на икономиката са както позитивната външна среда, така и нужните предпоставки у дома. Положителният бизнес климат се усеща в по-голямата част от Европа, като растежът в ЕС-28 се прогнозира да достигне 2,3% тази година – далеч по-висок темп от предишните прогнози и съпоставим с най-добрия растеж от кризата насам.

В резултат износът на стоки от България за ЕС тази година се представя много добре и бележи ръст от около 11% за 10-те месеца до октомври (спрямо ръст от около 6% за същия период на миналата година). За разлика от миналата година, износът и  към останалата част от света също е много силен през 2017 г., като растежът на продажбите извън ЕС е 16% за първите 10 месеца тази година.

Много малко са продуктовите групи, които не се радват на ръст на износа през 2017 г., като при повечето пера нарастването е двуцифрено. От четирите основни групи продукти (според статистиката на БНБ) – потребителски стоки, суровини и материали, инвестиционни стоки и енергийни ресурси, най-силен растеж на износа за 9-те месеца на 2017 г. бележат инвестиционните стоки (с 21%), като тук се включват транспортните средства, електрическите уреди, машините и апаратите и др.

Само преди 17 години, през 2000 г., инвестиционните стоки имаха дял от едва 13% в износа на всички неенергийни стоки, а тази година този дял достига вече 29%. Преструктурирането на износа към стоки с по-висока добавена стойност, каквито са инвестиционните, е може би една от най-добрите тенденции за българската икономика през последните 10-20 години – при това тази тенденция е трайна и показва реални, положителни промени в структурата на икономиката.

В дългосрочен план все по-голямата тежест на инвестиционните стоки  в износа е за сметка на потребителските стоки, както и на суровините и материалите. Все пак, през 2017 г. (от януари до септември) суровините и материалите също бележат много сериозен ръст и така техният дял в износа на неенергийни стоки се запазва на 43%.

Тази година е била много силна за износа на метали, като износът на цветните нараства с 66%, а този на желязото, чугуна и стоманата – с  31%. Предвид чувствителността на стойността на износа на металите към международните цени, трябва да се отбележи, че през 2017 г. нарастват сериозно количествата на изнесените черни и цветни метали.

Когато се говори за износ, често фокусът пада върху стоките, а износът на услуги се пренебрегва. През последните години обаче България се превърна в много сериозен износител на услуги, като благодарение на това текущата сметка и миналата, и 2017 г. (октомври) е на излишък.

Излишъкът се дължи най-вече на износа на туристически услуги, които от своя страна получиха силен тласък от стъпването на две нискотарифни компании в страната. Транспортните услуги и другите услуги също са с положителен баланс за България.

Освен външната среда, бизнес климатът в страната също е благоприятен.  Крайното потребление расте, включително и заради силния пазар на труда, кредитната активност се засилва, а строителството отново набира скорост. Предвид това, че разрешителните за строеж в страната тепърва  се увеличават и още са далеч от нивата си от предишния бум, има поле за по-нататъшно нарастване на строителната продукция.

В София, обаче, вече можем да говорим за нов бум на строителството и вероятно и нов балон, предвид много бързия растеж на цените (двуцифрен от второто тримесечие на 2016 г. насам) и рекордната стойност на разрешителните за строеж.

Перспективите за 2018 г. също са силно положителни. Строителството тепърва набира сила в част от страната, туризмът се представя отлично и изгледите за ски сезона и лятото на 2018 г. са много добри, а износът ще продължи да се радва на добри пазари, което ще подкрепя износноориентираните отрасли.

Туризмът и по-високите доходи на работещите пък ще тласкат нагоре вътрешното потребление и следващата година.

Дали растежът на българската икономиката ще успее да нахвърли 4% през 2018 г. ще зависи най-вече от способността на българския бизнес да се адаптира към все по-стегнатия пазар на труда, където свободният ресурс е силно ограничен (ако въобще го има).

Това, което бизнесът може да направи, е да бъде още по-активен в обучението на собствените си кадри, както и да търси възможности не само за внос на кадри от чужбина, но и за механизация на дейностите си  - там, където това е възможно.

Що се отнася до правителството, фокус върху образованието на всичките му нива, както и още по-облекчен внос на кадри отвъд висококвалифицираните специалисти и сезонните работници са задължителната подкрепа, без която потенциалът на икономиката няма как да се повиши.