С изненадващи поправки бюджетът за догодина мина на второ четене в комисия

С изненадващи поправки депутатите от парламентарната Комисия по бюджет и финанси приеха на второ четене държавния бюджет за следващата година. С промени в преходните и заключителни разпоредби на най-важния финансов закон се реши да се поставят камери за видео наблюдение не само в акцизните складове за течни горива, както предвиждаха последните промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), а и в складовете за тютюневи изделия и алкохол.

Камерите ще бъдат разположени само на входа и изхода на складовете. На едно oт последните заседания на ресорната Комисия по бюджет и финанси в НС стана ясно, че след като се види ефектът от видеонаблюдението на входа и изхода на складовете, ще се прецени дали да се въведе такава мярка и за други акцизни стоки, а предложението в текстовете да бъдат включени и складовете за алкохол отпадна. Явно обаче управляващите са размислили и са решили да ускорят процеса по контрол. Председателят на комисията Менда Стоянова обясни, че новата мярка се въвежда, защото имало много коментари, че крачката е „половинчата“ и няма да има ефект. Затова предлагаме да има еднакво третиране за всички акцизни оператори, обясни Стоянова. Според нея това няма да доведе до толкова големи разходи за фирмите, както алармира бизнесът, тъй като камерите ще бъдат само на входовете и изходите. От КРИБ обаче предупредиха, че това е удар върху легалния бизнес и укриването на данъци и акцизи ще продължи въпреки предложената мярка. „Българският акцизен сектор е най-контролираният в страната, но въпреки това сега фирмите ще трябва да инвестират милиони левове за камери“, каза Мирослав Каракашев от КРИБ. 

Любопитното е, че нито един депутат от опозицията не коментира промените. От Министерството на финансите (МФ) обаче обясниха, че постоянният мониторинг в петте големи дестилерии в страната през тази година е довел до ръст на приходите от акциз с почти 2 млн. лв. Очаква се подобен ефект и от видеонаблюдението.

Друга нетипична промяна, прокарана чрез бюджета за догодина, е изискването местата за краткосрочно настаняване като стаи или апартаменти, които се предлагат онлайн, да се регистрират в националния регистър за местата за настаняване. В началото на седмицата председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова и заместник-председателят на НС Валери Симеонов предложиха категоризация на имотите за краткосрочно настаняване. Промените в Закона за туризма бяха предвидени в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета. Вчера Стоянова и Симеонов съобщиха пред журналисти, че нова промяна предвижда отпадане на категоризацията на имотите, но остава вписванито им в регистъра на местата за настаняване към Министерството на туризма.  В крайна сметка на онлайн платформите ще се даде възможност да сключат договор с общините и срещу заплащане ще могат да получават информация, свързана с предлаганите туристически услуги. Предложението предизвика сериозен обществен отзвук.

Депутатите приеха още квотата за ваучерите за храна да бъде увеличена до 350 млн. лв. догодина. За тази година квотата за ваучерите, които работодателите могат да дават на служителите си без облагане, е 320 млн. лева и много фирми се възползват от тази възможност, защото се води за социална придобивка, но не натоварва допълнително работодателите.

Иначе по основните бюджетни пера няма съществени промени

За догодина са предвидени общо 46,8 млрд. лв. приходи, което се равнява на близо 37% от БВП. Това е с около 3 млрд. лв. повече спрямо 2019 г. и заложените 43,54 млрд. лв. приходи за тази година. 

При разходите също има близо 1 млрд. лв. увеличение – от 45,9 млр. лв., планирани за тази година, се очаква през 2020 г. те да достигнат 46,8 млрд. лв. Основните направления, по които ще дойдат тези допълнителни разходи, са повишаването на пенсиите и заплатите в образованието и на държавната администрация. Най-много разходи – 18,43 млрд. лв., са предвидени за социални и здравно-осигурителни плащания. 

Размерът на данъците и осигуровките остава непроменен. Без промяна остава и максималният осигурителен доход - в размер на 3000 лева.

Вноската на страната ни към общия бюджет на ЕС ще бъде в размер на 1,4 млрд. лв.

Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 % (процент, определен по т.нар. „швейцарско правило” на чл. 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по „швейцарското правило”. За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2.

Минималната работна заплата от 1 януари 2020 г. ще бъде 610 лв. 

В обобщение, в сравнение с тази година се отпускат половин милиард лева повече за здравеопазване, 590 млн. лв. повече за пенсии в съответствие с възприетия пенсионен модел и 196 млн. лв. повече за социални помощи и обезщетения. Има ръст от 116,4 млн. лв. ръст на средствата за програми, дейности и служби по социално осигуряване. 610 млн. лв. повече за образование. Заради ангажиментите на България към НАТО средствата за отбрана са повишени с над 200 млн. лв. спрямо тази година, с което достигат 1,61 % от БВП.