Вътрешното търсене ще се засили още през третото тримесечие на годината

Нивото на дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на конвергенция в България остава най-ниското за държавите от региона на Централна и Източна Европа, които са извън еврозоната, но са членки на ЕС. Това констатира тримесечният информационен материал на Асоциацията на банките в България с основни акценти върху икономиката и банковия сектор  в нашата страна от януари до март. В края на периода върху икономиката на България вече започна да се усеща влиянието на пандемията от COVID-19.

Дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция се понижава до 0,15% в края на март от 0,18%, колкото бе към 31 декември 2019 г. За сравнение, в края на март 2020г. процентът в Румъния е 4,56%, в Полша – 1,80%, в Унгария е 2,43%, в Хърватия – 0,96%, а в Чехия – 1,28%.

В изпратената от Министерството на финансите в края на април до Европейската комисия Конвергентна програма в рамките на „Европейски семестър“, се посочва, че очакваният спад на БВП на България се предвижда да достигне 3%, спрямо предходната прогноза за ръст от 3,3%.

В своята Пролетна икономическа прогноза за България Комисията обяви, че очаква през тази година БВП на нашата страна да се свие със 7,2%, до голяма степен повлиян от неблагоприятното въздействие на пандемията. Но с постепенното вдигане на ограничителните мерки ЕК очаква възстановяване на икономическата активност през втората половина на годината.

Предвижда се вътрешното търсене да се засили още през третото тримесечие и да продължи да расте през четвъртото. ЕК очаква растежът на българската икономика да се възстанови през 2021 г. до 6%, което частично може да компенсира спада през 2020 г.

Възстановяването ще бъде задвижено от частното потребление, с подобряването на пазара на труда. ЕК очаква растежът да бъде благоприятно повлиян от очакваното възстановяване на износа, но се прогнозира по-бавно възстановяване на инвестиционната дейност.

Плавен ръст на инфлацията

През първото тримесечие на тази година хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) бележи ръст от 3% на годишна база, спрямо отчетените 2,3% през четвъртото тримесечие на 2019 г. В края на март инфлацията в България възлиза на 2,4% на годишна база, което е повече спрямо средното за ЕС (1,2%) и еврозоната (0,7%), изчисляват в АББ.

България е пета в ЕС по прираст на ХИПЦ през март. Очакванията на финансите са за спад на ХИПЦ в края на годината до 0,1%, докато икономическата прогноза на ЕК е за понижение до 1,1% през 2020 г. и запазването на това ниво през 2021 г.