Allianz: От 2008 г. българите увеличиха тройно активите си

През първата половина на 2020 г. глобалните финансови активи отчитат лек ръст от 1,5% въпреки глобалната икономическа рецесия, причинена от COVID-19. Това става ясно от актуалния доклад GLOBAL WEALTH REPORT на германския застраховател Allianz, който всяка година анализира финансовите активи и дълговете на частните домакинства в почти 60 държави.

Повишението се дължи на пакетите от парична и фискална политика от страна на централните банки и финансовите власти по целия свят, които първоначално успяха да защитят активите на домакинствата от по-драматичните последици от кризата. Основният двигател за тенденцията са банковите депозити, които са се увеличили със солидните 7,0 процента благодарение на щедрите програми за обществена подкрепа.

"В момента паричната политика спаси ситуацията", коментира доклада Лудович Субран, главен икономист на Allianz. "Но не бива да се шегуваме. Нулевите и отрицателните лихвени проценти са сладка отрова. Те подкопават натрупването на богатството и изострят социалното неравенство, тъй като богатите собственици могат да извлекат големи печалби. Това не е устойчиво. Спасяването на днешния ден не е същото като спасяването на бъдещето. Затова повече от всякога се нуждаем от структурни реформи след COVID-19, за да поставим основите за приобщаващ растеж“, казва Субран.

В класацията за средни нетни финансови активи на глава от населението за 2019 г. на германския застраховател първото място се заема от САЩ, следвани от Швейцария, Нидерландия, Сингапур и Тайван.

За България от германската компания подчертават оптимистична тенденция: от 2008 г. насам страната е увеличила своите нетни активи на глава от населението трикратно до 9586 евро. 

Брутните финансови активи на българските домакинства са нараснали с 5,0% през 2019 г., много под нивото на средния за последните десет години ръст от 8,1%. Нарастването през миналата година се дължи основно на нарастването на активи като пари в обръщение и депозити, които са нараснали с 7.8%; ценните книжа, въпреки благоприятните международни финансови пазари, са нараснали само с 1.1%. При застраховането растежът е с “драматичните” 17.3%. Портфолиото на българските домакинства е доминирано от ценни книжа, които държат 46% от всички активи, следват ги депозитите с 35% дял, след тях са застраховките и пенсиите с дял от 11%.

Задълженията отбелязаха над средния ръст през 2019 г. и нараснаха с 8.7% в сравнение с 3.1% среден дългосрочен растеж за 2009-2019 г. Съотношението на дълга (пасиви в % от БВП) обаче остана слабо на ниво от 30%.

Нетните финансови активи се увеличиха с 4.1%, изоставайки от дългосрочния растеж от 10.1%. С нетни финансови активи на глава от населението от 9 586 евро България направи една стъпка надолу в класацията на най-богатите страни и се нарежда на позиция 36. Въпреки че тази стойност все още е значително под някои от западноевропейските ѝ конкуренти, тя се е увеличила повече от два пъти през последните десет години. Covid-19 вероятно ще остави икономически белези в региона, но домакинствата бяха готови да посрещнат кризата.

И все пак Словения остава най-богатата държава в региона (развиваща се Европа) с активи от 20 512 евро на глава от населението, макар че и там нетните финансови активи на глава от населението остават под нивото на богатството като цяло за Европейския съюз.

Отговорът на пандемията в региона беше съсредоточен върху облекчаването на данъците и задълженията. Русия въведе набор от политики за подкрепа на малкия бизнес, мерки, свързани със заетостта, и икономически стимули. Полша има подобен набор от действия. В началото на пандемията регионът бързо реагира и защити своите граждани, но сега остава въпросът дали усилията на правителствата ще бъдат достатъчни, за да ги предпазят от икономическия спад. 

Като цяло регионът отчита през 2019 г. ръст на активите на глава от населението от 11% в сравнение с предходната година; нивото на дълга е 921 млрд. евро. Русия (313 млрд. евро), Полша (190 млрд. евро) и Турция (105 млрд. евро) са най-големите пазари на дългове в региона по отношение на обема. По отношение на съотношението към БВП (пасиви като дял от БВП), най-голямото дългово бреме е в Словакия (46,1%) и Естония (42,1%). Тези съотношения все още попадат в категорията на ниския дълг. В Естония съотношението пада през последното десетилетие, докато в Словакия дългът на домакинствата като дял от БВП е нараснал с 18,8 процентни пункта през последното десетилетие.

2019 г. отбеляза пик в просперитета и в международен план. "В световен мащаб брутните финансови активи са нараснали с 9,7 процента въпреки социалните вълнения, ескалиращите търговски конфликти и индустриалната рецесия", съобщава Allianz. Когато централните банки обърнаха курса си към облекчаване на широкообхватната парична политика, това доведе до силен ръст от 25 процента на фондовите пазари, отделени от основните фундаменти. В крайна сметка всички класове активи отчетоха ръст през 2019 г., който беше доста над дългосрочната средна стойност след финансовата криза.

Докладът обаче обръща внимание на един факт: не нововъзникващите пазари доминираха в класацията за растеж на активите миналата година, а Северна Америка и Океания. Така богатите станаха по-богати, а процесът на догонване на по-бедните страни спря.