БНБ: Съвместни екипи с ЕЦБ ще са отговорни за значимите банки

Независимо, че Европейската централна банка ще осъществява надзор над определените като значими банки чрез своето участие в надзорните колегии, Българската народна банка ще има възможност да участва в цялостния надзорен процес над банковите групи и техните дъщерни дружества. Тя ще се включва в процеса на вземане на решение за надзорната стратегия на ЕЦБ от  гледна точка на бизнес модела и рисковия профил на банките, част от групата. Така коментира бъдещото сътрудничество между ЕЦБ и БНБ Радослав Миленков, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор”.

В интервю за в. „24 часа“ той подчерта, че това обстоятелство е особено важно в случаите, когато дъщерното дружество има относително нисък дял в консолидирания баланс на групата, но е значимо за националната банкова система.

Миленков посочи, че ЕЦБ ще бъде отговорна за надзора над определените като значими институции във всички аспекти на тяхната дейност – дистанционен надзор, инспекции на място, т.нар. хоризонтални функции: надзорна методология, оценка на модели, лицензии, оценка за надеждност и пригодност на членове на управителните органи на банките.

Ръководителят на „Банков надзор“ уточни, че за целите на директния надзор върху определените като значими банки БНБ ще определи подкоординатори, както и представители в съвместните надзорни екипи, които ще участват на всички етапи от процеса на осъществяване на надзор.

„Съвместните надзорни екипи ще са отговорни за цялостната оценка на риска, стабилността и уязвимостта на всяка една от значимите кредитните институции. Те ще определят и съответните надзорни мерки в случай на необходимост вкл. допълнителните капиталови изисквания по Втори стълб на Базел II", посочи банкерът. „Съвместните надзорни екипи ще правят оценка на адекватността на вътрешните оценки на капитала и ликвидността и рисковете за тях, на плановете за възстановяване, както и на адекватността на бизнес-модела и корпоративното управление на всяка една банка“, допълни той.

Миленков обясни каква е процедурата, ако по-малко значима банка се прекласифицира от ЕЦБ като значима.

„Тогава националният надзорен орган прехвърля към ЕЦБ отговорността за прекия надзор. От друга страна, ако в три последователни години значима банка не отговаря на критериите за значимост, тя бива прекласифицирана като по-малко значима. Тогава пряката надзорна отговорност за нея се връща към БНБ“, уточни подуправителят.

По думите му изборът на петте най-значими институции в България от ЕЦБ, в които от 1 октомври ще упражнява пряк надзор, е направен след оценка с ясно дефинирани критерии. При него са изпълнени регулаторните изисквания ЕЦБ да извършва пряк надзор на индивидуално ниво над всички банки, които са част от значими групи и най-малко над трите най-значими банки във всяка държава. Петте банки в България са: УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена българска банка, Пощенска банка и Райфайзенбанк (България). 

Ръководителят на управление „Банков надзор“ е категоричен, че българската банкова система е стабилна, защото посрещна началото на пандемията от COVID-19 със стабилни капиталови и ликвидни показатели в очакване на негативно въздействие върху икономическата среда.

„Преди началото на кризата съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (CET1) е 19,14%, а коефициентът на ликвидно покритие (LCR) – 270% в края на миналата година. Текущото съотношение за базов капитал от първи ред (СЕТ1) е 22,10%, а коефициентът на ликвидно покритие е 255% - повече от два пъти над минималното регулаторно ниво“, посочи Миленков.

Той припомни, че централната банка приложи изпреварващи кризата мерки в общ размер 9,3 млрд. лева, които да запазят устойчивостта на банковата система и да я направят по-гъвкава при намаляване на негативните ефекти от ограниченията, произтичащи от пандемията, за гражданите и фирмите.

Радослав Миленков оцени, че като цяло банките са в по-добра изходна позиция спрямо кризата от 2008 г.