Въпреки повишеното вътрешно търсене българската икономика се забави

Българската икономика отчете спад с 4,2% на годишна база през третото тримесечие на 2020 г. Намалението се дължи на по-малък износ на стоки и услуги, докато вътрешното търсене се увеличи. Повишение има както при частното, така и при публичното потребление, пише в месечния анализ на Министерството на финансите с данни към 15 декември.

Във ведомството на Кирил Ананиев изчисляват, че растежът на частното потребление достигна 7,1% - в него е отразен положителния принос от нетен туризъм, формиран в резултат на намаляване на разходите на нерезиденти, направени в страната.

                                 Приноси за растежа на потребление на домакинствата

Инвестициите растат с 1,1% поради нарастване на запасите, докато брутото образуване на основен капитал спада с 1,4% в резултат на по-малко инвестиции в строителство на нежилищни сгради, както и на конструкции и жилища.

Брутната добавена стойност (БДС) през трето тримесечие се понижава с 4,4%. С най-голям отрицателен принос са секторите търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство; и индустрия без строителство. В същото време повишение на БДС беше регистрирано в строителство, държавно управление и финансови и застрахователни дейности.

                                        Растеж на БДС по фактори на труд

Краткосрочна бизнес статистика

През октомври спадът на производството в промишлеността и строителството се ускори, докато при търговията на дребно бе регистрирано леко подобрение, свързано с увеличени продажби на нехранителни стоки.

По-големият спад в промишлеността се дължеше на производство на хранителни продукти. Същият отрасъл допринесе и за спада на оборотите на вътрешния пазар и от износ.

Намалението на продажбите за износ достигна 10,8%, като енергийните стоки и основните метали също имаха съществен принос. Спадът в строителната продукция бе 7,1% и се дължеше най-вече на сградното строителство.

През ноември показателите за бизнес климата и доверието на потребителите спаднаха, поради влошаване на очакванията. Бизнес климатът се понижи за първи път от април насам, в резултат от значително намаление на очакванията в търговията на дребно и строителството. Потребителите също бяха по-песимистично настроени за общата икономическа ситуация в страната и финансовото си състояние.

Пазар на труда и производителност

Заетостта постепенно започна да се възстановява през трето тримесечие след шока, отчетен през второто, в резултат от мерките за овладяване на разпространението на Covid-19.

Във финансите пресмятат, че броят на заетите в икономиката беше над 3,588 млн. души. Годишният спад на показателя се съкрати до 2,6%, при 3,3% през второ тримесечие.

Сред най-силно засегнатите сектори бяха търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството, с годишен спад на броя на заетите от 8,3%.

Същевременно секторът за създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения изглеждаше неповлиян от Covid-кризата и заетостта продължи да нараства с 5,7%.

Броят на заетите се повиши със 77 хил. души спрямо второ тримесечие или с 2,2%, за което спомогна и сезонната заетост през летните месеци. Такава динамика беше традиционно наблюдавана в селско стопанство и строителство, докато в търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство заетостта намаля и на тримесечна база.

Ограничаването на потока от чуждестранни посещения повлия негативно на туризма, поради което в отрасъла не бе наблюдавано и обичайното сезонно увеличение на наетите лица.

По-ниският спад на заетите през трето тримесечие беше съчетан с подобрена динамика на производителността на труда. Реалният спад се забави до 1,6% на годишна база в сравнение с 5,3% през второ тримесечие. Съществено намаление на показателя беше наблюдавано в селското стопанство, с 9,7%. Динамиката на производителността в индустрията (нарастване с 0,4%) и услугите (ограничен спад от 0,7%) се подобри, тъй като заетите и брутната добавена стойност в тези отрасли имаха близки темпове на изменение.

Наети лица

През трето тримесечие процесът на оптимизация на разходите за труд продължи, но се  дължеше в по-голяма степен на намалението на наетите лица. В най-силно засегнатата от пандемията дейност търговия, транспорт, хотели и ресторанти беше отчетен продължаващ спад както на наетите, с 8,4%, така и на заплатите - с 3,7%.

Компенсацията на един нает общо в икономиката обаче се повиши с 6,7% на годишна база. В индустрията увеличението достигна 13,6%, а в услугите: 4,5%. В условията на ускорен растеж на доходите от труд, нарастването на номиналните разходи за труд на единица продукция остана високо, 8,5% на годишна база.

Инфлация

Инфлацията според ХИПЦ през ноември беше 0% спрямо октомври. Във финансовото министерство отчетоха поскъпване при хранителните продукти с 0,2% и енергийните стоки с 0,6%. За последното принос имаха най-вече по-високите цени за топлоенергията, влезли в сила в началото на отоплителния сезон, а също и на транспортните горива.

Описаните промени до голяма степен обаче бяха компенсирани от поевтиняване при услугите с 0,2%, водено най-вече от по-ниски цени за настаняване в хотели, както и понижение на цените на облекло и обувки с 0,7%.

                              Инфлация (Хармонизиран индекс на потребителските цени)

Годишната инфлация за ноември на годишна база се забави до 0,3%, при 0,6% през октомври. Тази тенденция бе наблюдавана при всички основни компоненти на индекса. С най-голям принос обаче бяха храните, чието поскъпване се забави до 2,8% при 3,6% през октомври, и в по-малка степен инфлацията при услугите, която се сви до 2,3%. Спадът в цените на енергийните стоки беше 8,3%. Базисната инфлация също се забави с 0,3 пр.п. до 1,5%.

Външен сектор

През септември месечното салдо по текущата сметка стана отрицателно, поради ниския излишък при услугите. Спадът на износ, както на туристически, така и на транспортни услуги продължи да изпреварва понижението на вноса. Нетният резултат и по двете подстатии бе почти балансирано салдо през септември, при значително по-големи излишъци година по-рано. Същевременно търговският дефицит се сви поради леко увеличение на износа.

Салдото по доходните статии остана отрицателно. Натрупаният от началото на годината излишък по текущата сметка намаля до 1,1% от прогнозния БВП спрямо 3,4% за деветте месеца на 2019 г.

Финансовата сметка беше повлияна от емитирането на държавни еврооблигации. Сумата, отчетена в портфейлните инвестиции, беше 1,8 млрд. евро или 3% от прогнозния БВП.

Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ достигна 12,3% от прогнозирания БВП през септември или с 3,5 пр.п. повече от размера преди година.

Общият външен дълг възлезе на 37,9 млрд. евро или 62,2% от БВП, като междуфирменото кредитиране също имаше положителен принос за нарастването.

Финансов сектор

През октомври годишният растеж на кредита за частния сектор остана с почти непроменен темп от 5,8%. Кредитирането за фирмите минимално се ускори с 2,2%, при леко подобрение на показателя за бизнес климата през месеца, поради по-добри оценки в почти всички сектори.

                                                     Кредит към частния сектор

За разлика от последните месеци, през октомври се забеляза осезаемо забавяне на спада на овърдрафта на фирмите до -0,4% при -4,3% в края на септември.

От друга страна, лошите и преструктурираните кредити нараснаха с по-висок темп - 6,8% при 5,3% месец по-рано.
Годишното нарастване на редовните кредити на бизнеса с матуритет над пет години се запази близко до октомври - 5,9% при 6% през септември.

По правителствената програма през Българска банка за развитие за подкрепа на бизнеса, общият размер на потвърдените за гарантиране кредити към 26 октомври беше 90,7 млн. лв.
Най-много искания са подадени от компании от търговия, туризъм, транспорт и производство. Сред подпомогнатите са още фирми в селското стопанство, строителството и услугите, вкл. рекламната дейност.

Кредитът за домакинствата продължи да се забавя и достигна растеж от 7,1% при 7,5% през септември. Потребителските кредити се увеличиха с 5,9% при 6,2% през август, а жилищните кредити запазиха двуцифрен темп на нарастване - 11,9% при 12,3% в края на септември.

Фискален сектор

Салдото по Консолидираната фискална програма за периода януари - октомври 2020 г. беше положително, 0,5% от прогнозния БВП. Разгледан по съставни бюджети, излишък беше отчетен при социалното осигуряване, бюджетите на общините, европейски и други средства, както и при някои държавни предприятия и фондове.

По държавния бюджет (вкл. централния бюджет и бюджетите на министерства и ведомства, Сметна палата, Народно събрание и съдебната власт) беше реализиран дефицит.

                                                         Бюджетен баланс и външен дълг

Постъпленията от приходи и помощи за десетте месеца бяха по-ниски с 0,2% спрямо 2019 г. Данъчните приходи отбелязаха слаб растеж от 0,5% за първи път от началото на Covid-кризата. Той се дължеше на по-високите приходи от осигурителни вноски, а косвените данъци имаха отрицателен принос, поради по-ниските постъпления от ДДС от внос.

Неданъчните приходи намаляха с 11,3%, докато при помощите се запази двуцифреното нарастване, с 22,6%.
Общо разходите се повишиха с 1,1% спрямо същия период на 2019 г., което се дължеше в най-голяма степен на социалните разходи и плащанията за персонал, по-високи съответно с 9,7 и 13,2%.

Към октомври размерът на държавния дълг остана почти непроменен в сравнение със септември, 24,6% от прогнозния БВП, посочват в анализа си експертите от Министерството на финансите.