Брутният външен дълг (частен и държавен) на България продължава да расте като част от брутния вътрешен продукт (БВП). В края на януари той е 37,613 млрд. евро, като за една година се увеличава с 6,5%. Така той представлява 58,2% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
От централната банка посочват, че в края на миналата година брутният външен дълг беше 38,445 млрд. евро, или 63,4% от БВП.
Към 31 януари дългосрочните задължения са 29,262 млрд. евро и за една година се повишават с 9,7%.
В БНБ изчисляват, че краткосрочният външен дълг се понижава с 3,4% спрямо януари 2020 г. до 8,351 млрд. евро.
Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на януари е 7,396 млрд. евро и за една година расте с 36%.
Външните задължения на банките възлизат на 4,486 млрд. евро и намаляват с 3,3% спрямо януари 2020 г.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 11,059 млрд. евро и намаляват с 1,3% в сравнение с година по-рано.
В края на януари вътрешнофирменото кредитиране е 14,670 млрд. евро и расте с 4,6% спрямо януари 2020 г.
Полученото външно финансиране от нерезиденти през януари е в размер на 126,3 млн. евро, докато преди година беше 300,8 млн. евро. От тях 15,4 млн. евро (12,2% от общия размер) са за сектор "Държавно управление", 19 млн. евро (15% от общия размер) - за сектор "Банки", 48,8 млн. евро (38,6%) за фирмите и домакинствата, а 43,2 млн. евро (34,2%) са вътрешнофирмено кредитиране.
През януари извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 978,4 млн. евро при 642,7 млн. евро преди година.
Нетният външен дълг в края на месеца е отрицателен в размер на 2,985 млрд. евро, като намалява с 28,3% спрямо края на 2020 г. (отрицателна стойност от 2,327 млрд. евро).
Понижението се дължи на по-голямото намаление на брутния външен дълг (с 2,2%) в сравнение с това на брутните външни активи (с 0,4%).
Нетният външен дълг намалява с 2,203 млрд. евро спрямо януари 2020 г. (отрицателна стойност от 781,9 млн. евро).


Мачовете по ТВ днес (30 юни)
Без ток във Варна на 30 юни 2026
Честваме събора на светите дванадесет апостоли на Иисус Христос
Времето във Варна на 30 юни 2026
Германия и Нидерландия отпаднаха от Мондиала
Казусът с Anthropic показва най-лошия възможен начин за регулиране на AI
Йената достигна 40-годишно дъно спрямо долара
Подходът към изкуствения интелект може да определи бъдещето на ЕС
Иран е решен да контролира Ормуз
Зелената енергетика в действие: Иновациите на Веолия Варна
Jeep с нова стратегия в Европа - китайски флагман вместо американски
Waze дразни шофьорите с нестандартна функция
Какво ви казва цветът на маслото за състоянието на автоматика
В Китай направиха ван с лукс на частен самолет и собствена тоалетна
Най-странният автомобилен клаксон е измислен от филмово студио
Над сто венецуелци, депортирани от САЩ часове преди трусовете, са в неизвестност
Тръмп за срещата между САЩ и Иран в Катар: Може би е важна
Криза: Русия може да разреши производството и вноса на гориво с по-ниско качество
Пеевски иска НСО да разкрие колко струва охраната на всички, охранявани от 2013 г.
Ремонти по магистрала „Струма“ и ключов път край морето
преди 5 години Eeee, това НРБ с нейната работеща икономика щеше да събори!Освен с територия, това как ще изплатят тикви балки и кратуни!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Сегашните български държавни дългове са последица от неправилно емитиране на лева. Пандемията COVID-19 е много силен стимулатор за щети.Ако не се допускаше грешката при емитиране на лева, Република България нямаше да има днешните дългове.Вариантите са два:Първи: С лошото емитиране на лева е с неограничени щети. С желание за временно отлагане начало на катастрофална криза, правителството на Република България взима нови заеми. Забавянето началото на кризата е за сметка на бъдещи завишени щети.Втори: Спасението от нови щети при ползване на лева е възможно. За устойчиво обществено развитие на Република България е необходимо подобрено емитиране на лева. отговор Сигнализирай за неуместен коментар