Норвегия е страната с най-малък риск от фалит в света

Интересът на инвеститорите към Норвегия се увеличи значително след разразяването на гръцката дългова криза в Гърция в края на миналата година, която разкри фискалните затруднения на редица европейски страни.

Вероятността Норвегия да спре да плаща държавните си задължения се оценява като най-ниската в света и това прави нейните държавни ценни книжа (ДЦК) и норвежката валута привлекателна инвестиционна възможност, особено за инвеститорите, търсещи по-безрискови активи, пише Bloomberg.

През миналата година бюджетният излишък на страната възлиза на 10,3% от брутния вътрешен продукт (БВП), докато повечето от страните в Европейския съюз отчетоха дефицит далеч над допустимото за членовете на съюза ниво.

Ниската безработица в скандинавската икономика и приходите от износа на петрол защитиха държавните финанси от рязко влошаване по време на икономическата криза през 2008/09 г., както се случи в редица европейски страни.

Норвежките облигации с матуритет от една до 10 години носят възвръщаемост от 6,197% от началото на тази година в сравнение с 4,747% за германските държавни облигации с такъв матуритет или 2,931% за швейцарските облигации.

Норвегия е седмият по големина износител на петрол в света. За разлика от другите големи износители на петрол обаче нейното правителство взема мерки да се предпази от прекомерни изменения в цената на енергийната суровина, като приходите от износа се инвестират чрез специално създаден за целта държавен инвестиционен фонд.

Според централната банка БВП на Норвегия ще нарасне с 3% през 2011 г., изпреварвайки темпа на ръст в страни като Швейцария и Германия. Бюджетният излишък ще остане близо до 10% от БВП през тази и следващата година, според прогнози на правителството.

Средствата в държавния инвестиционен фонд на Норвегия в размер на 505 млрд. долара са гаранция, че вероятността страната да фалира е по-малка от тази за САЩ и Германия.

Суаповете за защита от фалит на Норвегия се понижиха до 21,5 базисни пункта през тази седмица, което е по-малко от цената на застраховката за защита от фалит на Германия, САЩ или Швейцария, които са в размер на съответно 39,41 и 42 базисни пункта.

Стабилизирането на икономиката и стабилните държавни финанси повишиха с 11% норвежката крона срещу щатския долар от юни насам, което може да накара централната банка да забави затягането на паричната си политика.

Швеция също може да се превърне в убежище за инвеститорите, търсещи по-нисък риск, благодарение на малкия си бюджетен дефицит от 0,9% от БВП и очаквания от правителството растеж на икономиката от 4,8% през тази година.

Шведската централна банка увеличи три пъти основния си лихвен процент от юли насам и очаква той да стигне 3,4% до края на 2013 г. спрямо 1% в момента.

Шведската крона е поскъпнала с 12% срещу долара от края на юни, което я нарежда на трето място сред 16-те най-следени от Bloomberg валути след австралийския и новозеландския долар.