Защо Европа се ужасява от завръщането на драхмата?

Гръцкият народ все по-добре разбира, че не трябва да се съобразява с желанията на своите по-заможни европейски съседи, които искат строги наказателни мерки, твърди Джон Карни в коментар, публикуван от CNBC.

Всъщност голяма част от останалите европейци може би могат да загубят повече от гръцката криза, отколкото самите гърци, смята той.

Вероятно онова, което ужасява европейците повече от всичко останало, е не фалитът на Гърция, а евентуално гръцко решение за пълно излизане от еврозоната. Това може да се окаже твърде скъпо струващо за почти всяка друга държава-членка на еврозоната.

Членството в нея намалява цената по получените заеми, защото светът вярва, че валутата няма да бъде обезценена до степен, която би унищожила стойността на държавните облигации, емитирани в евро.

То действа като проверка за способността на националните правителства да гарантират задълженията си.

Но ако отделните членове не могат да напускат еврозоната и да реемитират дълговете си в националната валута, подобна проверка е доста по-слабо ефективна. На практика тя може и изобщо да не действа. Това би вдигнало цената по заемите в евро за всяка държава.

Това отчасти обяснява защо германците са в състояние да издържат повече и при по-тежки условия срещу спасителните пакети за Гърция – те имат по-малко за губене от останалите членове на еврозоната.

Между другото, не е ли иронично, че германският опит с хиперинфлацията е убедил целия свят, че Германия е решително против инфлацията, пита се Карни.

Ако прехвърлите това върху положението в Гърция, няма ли то да означава, че след фалит на страната новите гръцки държавни ценни книжа биха били смятани за най-сигурните в света, разсъждава авторът?

И ако случаят е точно такъв, тогава пазарите на държавни ценни книжа не биха „наказали“ Гърция за фалита – те биха наградили страната.

Кажете ми тогава защо фалитът не е на дневен ред, завършва с въпрос Джон Карни.