Барозу, европейският гарант за обърквания

Той с удоволствие се изказва, говори много и често казва неподходящи неща. Този път последиците от излиянията на  председателя на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу бяха доста фатални - в писмо той призова правителствата в Европа за преоценка на всички елементи, включително и размера, на настоящите и бъдещите спасителни фондове в рамките на Европейския съюз. Целта била да се уверят, че EFSF е подкрепен със средства, които са достатъчно, за да отговорят на разпространяващия се риск", пише Барозу.

За инвеститорите тези редове имат само едно значение: парите на фонда за спасение и сигурност на валутния съюз не са достатъчни, а решенията, взети едва преди две седмици на съвета на върха, са само прах в очите, пише в свой коментар за германското издание на Financial Times Фабиан Льое. Със своето изказване председателят на комисията подгря несигурността на трейдърите, DAX се смъкна на рекордно ниско ниво, а испанските и италианските облигации поскъпнаха в очакване на интервенция от ЕС.

Не за първи път се случва Барозу, който по принцип е по-скоро свит и не особено приказлив, да се погрижи за смут с непремерено изказване. И в последното му обръщение фонът се образува не толкова от съдържателни аргументи, отколкото от такитическо-политически. Тъй като влиянието му върху вземането на решения е ограничено, Барозу се опитва да се профилира. Дори и в този случай - от техническа гледна точка ЕК не отговаря по никакъв начин за осигуряващия 440 млрд. евро кризисен фонд EFSF.  Високопоставени германски политици твърдят, че многото книжа на комисията въобще не се вземат насериозно по време на срещите на върха.

Барозу често не познава критиката, или я игнорира, пише в коментара си Льое. Често влиза в мрачни роли, като например непосредствено преди срещата на върха преди две седмици. Когато федералният канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози първоначално не можеха да намерят общ език за проблемите на Гърция, Барозу не спести драматичните моменти в апела си. Еврото и общият пазар били в опасност, ако на върха не бъде взето никакво решение. Без ясния вот на държавните ръководители "негативните последствия ще се усетят във всички кътчета на Европа и извън нея".

В началото на юни Барозу отново нагря пазарите, след като рейтинговите агенции намалиха рейтинга на Португалия. Барозу се учуди, че нито една от рейтинговите агенции не е базирана в Европа. „(Това) показва, че може да има и някакво предубеждение на пазарите, когато става въпрос за оценка на специфични проблеми в Европа“.

Затова не било случайно, че агенциите не намалявали рейтинга на САЩ, въпреки че Вашингтон има огромен бюджетен дефицит. Барозу обаче игнорира предупреждението на агенциите, че САЩ може да загуби своята ААА, ако не се справи с дълговата криза.

Португалецът обвини Moody's, че решението й „добави допълнителен спекулативен елемент към ситуацията“ и дори стигна до там, да иска наказания, ако се стигне до погрешни оценки. Впрочем това вече бе обсъжда но в отговарящата за това генерална дирекция на ЕК, където отдавна са единодушни, че дори самото решение дали даден рейтинг е правилно поставен, или не, е трудно.

Въпреки това Барозу настояваше да се ограничи зависимостта от щатските кредитни агенции  Moody's, Standard & Poor's (S&P) и Fitch. Дори обяви планове с които до края на годината да бъдат подобрени прозрачността и методиката на оценяването. Освен това трябва да бъде създадена собствена европейска кредитна агенция. Как ще изглежда структурата й, не стана ясно.

И в борбата за спасяването на Гърция Барозу направи гафове, пише Льое. В края на юни той предложи Атина да получи 1 млрд. евро от европейските структурни фондове. Това биха били малко по-малко от 0,5% от гръцкия БВП. Сравнено с останалите конюнктурни пакети сумата е направо смешна: Според  Dekabank Германия отпуска 3,4% от своя БВП за насърчаване на икономиката си, а САЩ - 7,2%.

Икономистите осмяха предложението. "Троха", го нарече Даниел Грос, директор на Брюкселския  Centre for European Policy Studies. Изпълнени със смисъл инвестиции не могат да се правят от днес за утре, заяви той пред Financial Times. Според Кай Карстенсен от института Ifo в изказването на Барозу има само символика - нито обема, нито инструментът са правилните. Представител на Graduate Institute в Женева пък заяви, че предложението само показва, че Барозу не е разбрал ситуацията в Гърция.

Последната акция на председателя на ЕК е копие на предложението му от началото на годината. Тогава канцлерът Ангела Меркел реагира с изненада, щом Барозу призова открито и без да предупреди, за увеличение на фонда. И през януари инвеститорите реагираха объркано. Коментатор на борсата във Франкфурт заяви заядливо, че "Барозу обича да говори за парите на другите".