Драги показа, че избира лихвите вместо печатането на пари, за да ускори растежа

„Въпреки гръцките щуротии около референдума, ситуацията на пазара не е чак толкова тревожна, че ЕЦБ да извади най-сериозните си оръжия“, казва Кристиян Шулц, главен икономист на Joh. Berenberg Gossler & Co. в Лондон. „ЕЦБ е все още много далеч от евентуална силова интервенция в защита на ниско ликвидните, но платежоспособни страни от еврозоната“.

23-членният управителен съвет, който Драги ръководи, е разединен по въпроса за продължаването на програмата за изкупуване на облигации, достигнала 173,5 млрд. евро.

На програмата се противопоставя президентът на Bundesbank Йенс Вайдман, както и един от директорите на ЕЦБ - Юрген Щарк, който през септември заяви, че в знак на протест срещу политиката за изкупуване на облигации ще се оттегли от поста си в края на годината.

Драги посочва, че забавеният растеж вероятно ще понижи инфлационното напрежение през 2012 г. Въпреки това според Дженифър МакЮън, икономист на Capital Economics Ltd. в Лондон, опасенията за ценовата стабилност вероятно са една от причините ЕЦБ да не предприема цялостна програма за вливане на ликвидност като Фед и Английската централна банка.

Задържането на инфлацията под 2% е основно задължение на ЕЦБ, а инфлацията в еврозоната за момента е 3%.

„Централните банкери обикновено правят това, което трябва да бъде направено“, казва Жак Кайло, главен икономист за Европа на Royal Bank of Scotland Group Plc в Лондон. „Драги може и да няма голямо желание да се впуска в изкупуване на облигации, но ако ситуацията се влоши той ще трябва да го направи“.