Ще има ли Гърция нужда от трети спасителен пакет?

На фона на свиващата се икономика изпълнението на целите за размера на дълга и бюджетния дефицит ще става все по-трудно, отбелязва изданието. Икономическите реформи, които стоят в сърцето на спасителната програма, всъщност унищожават всякакви шансове въпросната програма наистина да реши дълговата криза.

Освен това кога досега гръцките политици са удържали на думата си и са осъществили обещаните реформи? Антонис Самарас, лидерът на партия "Нова демокрация", който най-вероятно ще стане премиер след изборите през април, вече повдигна въпроса за предоговаряне на условията, поставени пред Гърция от кредиторите на страната.

„Доверието“ към гръцките политици е толкова голямо, че еврозоната реши да поддържа постоянна мисия в Атина, която ще наблюдава осъществяването на реформите в страната, отбелязва изданието. Но дали и това е достатъчно добра мярка и гаранция? Вероятно не, посочва изданието.

Всички опити за реформи в Гърция ще се сблъскват с общественото недоволство. Като се има предвид и престоящото преструктуриране на дълга, вероятно страната няма да може известно време да се финансира сама, което още повече ще поставя икономиката под натиск. И така се стига до перспективата за трета спасителна програма, въпреки че първите две вече надвишават размера на гръцкия БВП.

Казано простичко, гръцката криза не е приключила с приемането на икономическата програма и спасителното финансиране.

Такова е мнението и на много експерти. Икономисти, анкетирани от Guardian например, силно се съмняват, че втората спасителна програма е истинското решение на проблема.

Майкъл Хюсън от CMC Markets например посочва, че Гърция преди всички трябва „наново да построи икономиката си“. „Програмата може да "купи" още малко време, но остава въпросът дали всички посочени мерки ще бъдат изпълнени“, коментира той.

Сони Капур от Re-Define е категоричен, ще Гърция ще има нужда от още един спасителен пакет. „Оптимистичните резултати от аритметичната гимнастика на „тройката“ едва ли ще се осъществят“, коментира той. Капур пояснява, че механизмът, по който централните банки ще се включат в споразумението, изглежда твърде сложен и би бил източник на бъдещи недоразумения и несъгласия. „Освен това ситуацията в Гърция щеше да изглежда много по-добра, ако преструктурирането на дълга беше излязло на дневен ред още през 2010 г.“, коментира Капур.