Еврозоната се разпада по-бързо от евентуалните действия на ЕС

Увеличават се признаците, че европейският икономически и банков съюз вероятно се разпада по-бързо, отколкото политиците са в състояние да го възстановят, се посочва в анализ на Ройтерс.

На 29 юни лидерите на страните-членки на еврозоната се споразумяха по принцип да създадат общ банков надзорен орган, макар че повечето от основните елементи в споразумението предстои да бъдат разработени.

Предложението е колеблива първа стъпка към създаването на европейски банков съюз, който да предостави общи гаранции за депозитите и да формира фонд за спасяване на банките, за да предотврати евентуални трусове в целия континент при евентуален фалит на някоя от тях.

Лидерите се споразумяха също постоянният спасителен фонд за еврозоната да може да влива капитал директно в банките при строги условия, след като надзорният орган бъде създаден.

Но устремът да бъдат задействани първите елементи от подобна система от началото на следващата година може да се окаже закъснял. Изтеглянето на депозити от испанските банки набира темпо и остава неясно дали съгласуваната помощ от 100 млрд. евро за банковия сектор на страната ще успее да обърне тази тенденция, след като инвеститорите се опасяват, че Испания може да се нуждае от цялостна спасителна помощ, а не само за банковия сектор.

Много банки се преструктурират или биват принудени да се преструктурират заради изисквания на национално ниво, подчертавайки задълбочаващото се разделение север-юг в рамките на региона.

Една невидима финансова преграда, потенциално също толкова опасна, колкото Желязната завеса, разделяща някога Източна и Западна Европа, бавно се издига в еврозоната.

Разликата в доходността по държавните облигации на северноевропейските държави-кредиторки като Германия и Холандия, чиито разходи по заемането на средства са на историческо дъно, и южноевропейските длъжници като Испания и Италия, където те нараснаха до нива отпреди създаването на еврозоната, заплашва да задълбочи процеса на разделение.

Най-добре управляваните испански и италиански банки или компании са принудени да плащат доста по-високи разходи по заеманите средства, отколкото и най-зле управляваните германски или холандски техни събратя. Колкото по-дълго се запази това положение, толкова е по-малък шансът за възстановяване в Южна Европа и разликата в благосъстоянието между севера и юга ще се задълбочава.

Консервативни германски икономисти начело с директора на института Ifo Ханс-Вернер Зин предупреждават за ужасните последици за Германия от нарастващите претенции чрез системата за уреждане на разплащанията между централните банки на отделните страни, известна като TARGET2.

Те твърдят, че ако на южноевропейска страна се наложи да фалира или да напусне еврозоната, Германия ще се окаже с една астрономическа сметка за плащане, която надхвърля с много теоретичното ограничение от 211 млрд. евро на вноската ѝ в спасителните фондове за еврозоната.

Доколкото европейският валутен съюз е постоянен и неотменим, подобни международни претенции и движение на капиталови потоци в нейните рамки нямат по-голямо значение от превод на сума от Тексас в Калифорния например. Но дори и най-слабата перспектива за финансов колапс променя радикално тази математика.