Еврозоната се разпада по-бързо от евентуалните действия на ЕС

В този случай парите ще бъдат инвестирани в германски активи, считани за „сигурни“, и ще се изтеглят от ценни книжа и депозити в страните, на които се гледа като потенциално излизащи от валутния съюз. Някои песимисти смятат, че вече наблюдаваме първите белези на този процес.

Всяко събитие, което увеличава възможността за напускане на еврозоната от страна на Гърция например, вероятно ще ускори тези движения на капитали въпреки повтарящите се изявления на лидерите на Европейския съюз, че страната е специален случай.

„Ако подобно нещо се случи, кризата ще се разпространи много бързо чрез системата за разплащания на Европейската система на централните банки TARGET“, написа в пророческо изследване през 1999 г. американският икономист Питър Гарбър, в момента стратег в Deutsche Bank.

Или държавите-членки ще бъдат склонни да оставят своите централни банки да си предоставят взаимно неограничени кредити, при което евентуален крах би бил невъзможен, или няма да пожелаят да го направят, „а това ще заложи параметрите за динамиката на срива“, предупреди тогава Гарбър.

„Проблемът е, че в период на криза на национални дългове големи части от националните баланси може внезапно да бъдат прехвърлени към баланса на ЕЦБ, вероятно надхвърляйки капацитета на един спасителен фонд да поеме целия удар“, написа той в доклад до Deutsche Bank през 2010 г. малко след началото на кризата в Гърция.

Тенденцията при европейските представители е да отместват очи от подобни теории, настоявайки, че еврото е вечно, така че не възниква проблем.

На практика обаче националните регулатори в някои държави-членки на Европейския съюз тихо се опитват да намалят излагането на своите банки към подобна вероятност. През миналата седмица самата ЕЦБ постави ограничение за държавните облигации, които банките могат да ползват като гаранция, когато теглят заеми от нея.

При един от симптоматичните примери германският финансов регулатор Bafin е наредил през миналата година на HypoVereinsbank, германското подразделение на италианската банка UniCredit, да ограничи преводите си към нея, твърдят източници, запознати със случая.

Подобно ограничение е законно, тъй като банковият надзор е установен на национално ниво, но е насочено срещу принципа на свободното движение на капитали на общия пазар в ЕС и срещу интегрирания валутен съюз.

Дали общият надзорен орган за банките в еврозоната ще е в състояние да преодолее подобни ограничения е част от неуточнените въпроси, останали след споразумението на срещата на високо равнище в края на юни.

Във всеки случай общият надзор без съвместно гарантиране на депозитите може да се окаже недостатъчно да обърне тенденцията за отлив на капитал.

Германският канцлер Ангела Меркел, която се стреми да защити своите намръщени данъкоплатци, до момента отхвърля всякакво споделяне на задълженията за гарантиране на банковите депозити или за спасяване на фалирали банки.

Ветерани в наблюдението на процесите в ЕС твърдят, че политическата решителност за необратимост на общата валута ще доведе лидерите на страните от еврозоната до „раждането“ на всеобхватен банков съюз, а решението за създаването на общ надзорен орган ги е заварило в „напреднала бременност“.

Но за момента финансовото раздробяване на Европа изглежда върви по-бързо от принудата за финансова интеграция.