Йорг Асмусен: Спасителният фонд би могъл да затваря и да капитализира банки

Членът на управителния съвет на европейската централна банка Йорг Асмусен заяви, че постоянният спасителен фонд за еврозоната – Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) - би могъл да действа като ликвидационен механизъм, както и да осигурява капитал за банки в тежко положение, докато те изпълняват определени условия, съобщи Bloomberg.

Така нареченият Общ механизъм за справяне с кризи „би разполагал с правния и финансов капацитет, както и с независимост, за да гарантира, че жизнеспособните банки оцеляват, докато нежизнеспособните биват закривани“, казва Асмусен.

Организация от този тип би могла „да съсредоточи решения върху ликвидацията и да действа изпреварващо и бързо, помагайки за запазване на стойността на банките и за запазване на парите на данъкоплатците“, добави той.

Европа се опитва да скъса връзката между банките си и държавните финанси чрез създаването на т. нар. „банков съюз“, който съчетава централен надзор от страна на ЕЦБ с общи средства за спасяване на пострадали кредитни институции. Лидерите на страните от еврозоната вече подписаха споразумение за прехвърлянето на надзора към ЕЦБ като първи стълб от новия план и обявиха, че публичните средства за рекапитализация ще постъпят догодина, за когато се предвижда и продължаването на работата по ликвидационния механизъм.

Асмусен смята, че макар да са необходими публични средства за рекапитализиране и ликвидиране на банките, направените разходи трябва „преди всичко да бъдат покрити от частния сектор“. Ликвидационният фонд трябва да бъде създаден чрез облагане на банковия сектор, добави той.

Макар че крайният срок, в който ЕЦБ трябва да поеме надзора върху банките, е март 2014 г., съвместните фондове за рекапитализиране може да влязат в действие по-рано, ако министрите на държавите-членки на еврозоната се споразумеят за това и ЕЦБ поеме функциите по надзора според компромиса, постигнат в Брюксел през миналата седмица.

Същевременно Асмусен изложи четири условия, които трябва да бъдат изпълнени, преди да може да се използва общата европейска подкрепа. Банките, които поискат финансиране, трябва да бъдат подложени на „пълна и независима икономическа оценка“ и да разполагат с жизнеспособен бизнес модел, посочи той.

Най-напред трябва да бъдат използвани фондовете от частния сектор и чак когато това не помогне, трябва да бъдат търсени средства от отделните държави-членки на еврозоната, преди да бъде отпуснат общ спасителен пакет от ЕМС. „Само в последния етап ще бъдат използвани европейски публични финанси“, подчерта членът на УС на ЕЦБ.

Той добави, че „фондовете ще могат да бъдат използвани само след като надзорният механизъм поеме ефективно задълженията си“.

На 6 декември ЕЦБ понижи прогнозата си за икономиката на еврозоната до свиване с 0,5% през настоящата година и с 0,3% през 2013 г. Тъй като според три източника, пожелали анонимност, повечето от членовете на УС са приемали охотно евентуално свиване на разходите за заемане на средства, очакванията за понижаване на основния лихвен процент в началото на 2013 г. нараснаха.

Тъй като ЕЦБ по традиция променя и лихвата по депозитите, която в момента е 0%, заедно с основната лихва, нараснаха спекулациите за отрицателна лихва по депозитите. Асмусен обаче заяви, че е „доста резервиран“ за преминаването на лихвата по депозитите на отрицателна територия. „Трябва да се разгледа хладнокръвно какъв би бил ефектът, какви биха били предимствата и недостатъците“, отбеляза той.

Опасенията, че еврото няма да оцелее, намаляха, след като ЕЦБ обяви програмата си за неограничено изкупуване на държавни облигации, а лидерите на ЕС се споразумяха да действат в посока на по-силно финансово и икономическо сътрудничество, смята членът на УС на финансовата институция.

Макар че решенията, взети през този месец за банковия съюз, не са „окончателно виждане“ за икономическия и валутен съюз, той твърди, че те наистина осигуряват „на гражданите и инвеститорите усещане за посоката, в която се насочва еврото“.

„Оценяването на вероятността за разпадане на еврото се бе превърнало в повсеместна мания. Днес имаме основания да бъдем предпазливи оптимисти“, каза Асмусен. „Страхът от катастрофален съпътстващ риск намаля“, добави той.