Предлагат радикални варианти за спасяването на Кипър

Високопоставени длъжностни лица в ЕС, запознати с документа, предупредиха, че налагането на загуби на вложителите в банките и преструктурирането на кипърския дълг не изглежда особено вероятно. Подчертавайки разубеждаващия език на меморандума, те твърдят, че включването на вложителите в банките в спасителния план никога не е било обсъждано при досегашните спасителни пакети в еврозоната заради опасението, че това може да доведе до фалити на кредитни институции в останалите финансово нестабилни държави.

Но документът дава ясно да се разбере, че двете възможности остават за разглеждане въпреки публичната настойчивост на лидерите на еврозоната, че Гърция е „уникална“ и ще бъде единствената, по чийто дълг се прилага преструктуриране.

С клеймо „строго поверително“ и раздаден на представители на еврозоната през миналата седмица, меморандумът посочва, че радикалната версия на плана, включително орязване на 50% от стойността по държавните облигации, би свила кипърския финансов сектор, който в момента е около 8 пъти по-голям от икономиката на острова, до около една трета от настоящото му ниво до 2015 г.

Но авторите му предупреждават, че подобни решителни действия биха могли да върнат разпространението на кризата на финансовите пазари в еврозоната, и предлагат две по-предпазливи алтернативи.

Една от по-умерените възможности предвижда включване на непривилегированите държатели на дълг, но не и на вложителите в банките, и цели свиването на банковия сектор на Кипър наполовина в рамките на 10 години. Тя ще изисква повишаване на данък печалба за компаниите до 12,5% от настоящите 10% и данъка върху задържаната печалба от капитал до 28%. Тя ще налага и удължаване на сроковете на погасяване на заема от 2,5 млрд. евро, който Кипър почули от Русия през миналата година.

Третата възможност би позволила на Кипър да продаде акциите си, придобити от боледуващия банков сектор, на постоянния спасителен фонд за еврозоната - Европейския механизъм за стабилност – веднага сред като бъде разрешено фондът да проведе директно рекапитализиране на банковия сектор.

Междувременно членът на управителния съвет на ЕЦБ Йорг Асмусен заяви за германския вестник Handelsblatt, че програмата за помощ за Кипър трябва да бъде готова до края на март.

Според Асмусен няма съмнение, че в настоящата ситуация единствената изход за Кипър е получаването на финансово подпомагане отвън. „Без такава помощ страната ще изпадне във фалит“, предупреди той.

На въпрос възможно ли е частично отписване на дълговете на Кипър Асмусен отбеляза, че всички мерки трябва да бъдат разглеждани, а достойнствата и недостатъците им – внимателно претеглени.

Той обаче изтъкна, че ако някой се надява програмата за спасяването на Кипър да бъде отложена за след изборите в Германия за да не бъде политизиран въпросът, това не е възможно да се случи.