Предлагат радикални варианти за спасяването на Кипър

Една напълно нова възможност за финансовото спасяване на Кипър ще доведе до загуби за негарантираните влогове в кипърските банки, както и за инвеститорите в кипърски държавни облигации, става ясно от поверителен меморандум, подготвен преди днешното заседание на министрите на финансите на държавите-членки на еврозоната, съобщи британският вестник Financial Times.

Министрите се опитват да съгласуват спасителен план до март, след президентските избори в Кипър, насрочени за 17 февруари.

Спасителната помощ за Кипър, макар и твърде малка спрямо тази за Ирландия, Португалия и Гърция, се оказа неочаквано проблемна, тъй като размерът ѝ спрямо БВП на страната би увеличил дълга ѝ до нива, оценявани като неустойчиви както от Международния валутен фонд, така и от германското правителство.

В меморандума се посочва, че без каквито и да били облекчения спасителната помощ би достигнала 16,7 млрд. евро и би увеличила дълга на страната до 140% от БВП през 2015 г., в края на 3-годишната програма. Това би означавало, че той е на-големият по този показател в еврозоната след гръцкия.

В документа се изтъква, че министрите трябва да решат какво би трябвало да бъде за Кипър подходящото ниво на дълга към БВП. Някои от тях твърдят, че в края на програмния период той би трябвало да достига 100%, докато други смятат, че би било достатъчно тази цел да бъде достигната и през 2020 г., се подчертава в документа.

Предложението за налагане на загуби за инвеститори и вложители, както и драстично свиване на кипърския банков сектор, е сред трите възможности, предложени като алтернативи на пълната спасителна помощ.

В меморандума се предупреждава, че „рисковете, свързани с тази възможност, са значителни“, включително подновената опасност от разпространение на кризата на финансовите пазари в еврозоната и преждевременен срив на кипърския банков сектор.

Радикалното предложение е насочено към реализирането на решение за по-устойчив дълг на страната, намалявайки размера на спасителната помощ с две трети – от 16,7 млрд. евро до само 5,5 млрд. евро чрез включването на повече чуждестранни вложители и притежатели на държавни облигации. То би понижило неуредените задължения на страната до едва 77% от брутния ѝ вътрешен продукт, които според настоящия план за спасителна помощ възлизат на 140% от БВП.

Чрез задължаването на вложителите с негарантирани депозити то ще включи повече чужди инвеститори, част от които са използвали Кипър през последните години като данъчно убежище. Това би пресякло критиките, особено от Германия, където политиците призовават за по-смели действия, които да прекратят практиката островната държава да продължи да бъде използвана за пране на пари и укриване на данъци.