ЕК очаква свиване на дефицитите в еврозоната, но Испания пак ще пропусне целите

Повечето държави-членки на еврозоната ще свият бюджетните си дефицити през настоящата година, макар че се очаква рецесията в региона да се задържи за известно време. Някои държав обаче ще дадат съществено негативно отклонение от поставените цели, като например Испания, се посочва в днешните прогнози на Европейската комисия, цитирани от Ройтерс.

От ЕК очакват Франция и Португалия също да не изпълнят своите цели за дефицита. Трите страни вече показаха, че не са готови да се справят и се надяват Брюксел да им предостави повече време за постигането им.

Еврозоната консолидира публичните си финанси, за да си върне доверието на пазарите след извънредните държавни разходи, балоните в сектора на недвижимите имоти и липсата на конкурентоспособност, отключили кризата на националните дългове, която я потопи в рецесия.

Според бюджетните правила на ЕС, които бяха затегнати в пика на кризата в края на 2011 г., държавите от еврозоната може да бъдат глобени, ако не успеят да предприемат действия, чрез които да постигнат целите си за свиване на дефицита, определени от съвета на министрите на финансите на държавите-членки (т. нар. Еврогрупа).

Но напредъкът сред 17-те държави, които споделят общата европейска валута, е доста неравен. Най-голямо е изоставането при Испания, при която вместо 6,3% от брутния вътрешен продукт, бюджетният дефицит през 2012 г. е достигнал 10,2%, като това е най-високото ниво за последните 3 години, сочат предварителните оценки на ЕК. Дори без средствата, похарчени от правителството за рекапитализиране на банковата система на страната, бюджетният дефицит би надхвърлил 7%.

Страните от еврозоната, чиито икономики се представят доста по-зле от очакваното, могат да разчитат на удължаване на сроковете за постигане на целите за бюджетните дефицити, но трябва да покажат, че макар да не изпълняват целите за номиналния дефицит заради рецесията, все пак понижават структурния дефицит, който не отчита въздействието на икономическия цикъл и еднократните ефекти.

От Испания, която бе в рецесия през миналата година и се очаква да остане в нея и през настоящата, през юли 2012 г. бе поискано да понижи структурния си дефицит с 2,7 процентни пункта до 4,3% от БВП и с още 2,5 процентни пункта през 2013 г. Данни на ЕК сочат обаче, че понижаването на структурния дефицит през миналата година е само с наполовина от посоченото – с 1,4 процентни пункта до 5,9%. Понижението през тази година отново ще бъде едва половината от поставената цел, или 1,2 процентни пункта.

Франция, която е втората по големина икономика в еврозоната, също няма да постигне целите си за номиналния бюджетен дефицит, като предвижданията са през настоящата година той да достигне по-скоро 3,7% от БВП, отколкото съгласуваните с ЕС 3,0% от БВП.

Страната обаче почти достигна целта за миналата година, свивайки бюджетния си дефицит до 4,6% от БВП при определени 4,5%, при това икономическият растеж бе доста по-слаб от очаквания, а за 2013 г. се очаква икономиката да остане в стагнация или да се разшири минимално.

През миналата година Франция успя също да понижи структурния си дефицит с 1,2 процентни пункта до 3,3% и се надява да успее да го свие допълнително до 2,0% през настоящата година.

Португалия, която през 2011 г. трябваше да бъде спасявана от ЕС и Международния валутен фонд през 2011 г., през тази седмица помоли за повече време за понижаване на бюджетния си дефицит. Прогнозите на ЕК сочат, че през 2012 г. бюджетният дефицит на страната е нараснал до 5,0% от БВП от 4,4% през 2011 г., а през тази ще се свие само до 4,9% от БВП, освен ако не бъдат променени икономическите политики.

Само ЕК може да реши дали да предостави на правителствата на трите държави допълнително време за корекции или да предприеме наказателни действия, след като през май бъдат готови подробните данни за икономиките на страните от еврозоната.