Еврогрупата одобри спасителния пакет за Кипър

Съветът на министрите на финансите на държавите-членки на еврозоната (т. нар. Еврогрупа) съгласува спасителната финансова помощ за Кипър, като процесът на ратифицирането ѝ от националните парламенти вече може да започне, съобщи председателят на Еврогрупата Йерун Диселблум, цитиран от РИА Новости.

„Решихме, че са налице необходимите елементи за започване на процедурите на национално ниво“, каза Диселблум. Както бе обявено предварително, кредитите, които ще получи средиземноморската държава, няма да нахвърлят 10 млрд. евро, добави той.

Междувременно Клаус Реглинг, президентът на постоянния спасителен фонд за еврозоната - Европейския механизъм за стабилност – съобщи, че ръководената от него институция планира да предостави на Кипър до 9 млрд. евро със срок на погасяване до 20 години.

„ЕМС ще отпусне до 9 млрд. евро. Средният срок за връщане на кредитите е 15 години, а максималният – 20 години“, каза Реглинг. Той уточни, че първият транш от финансовата помощ за Кипър може да бъде преведен в средата на следващия месец, потвърждавайки по-раншни изявления на представители на Европейския съюз и Европейската централна банка.

По последни данни на Кипър са нужни 23 млрд. евро, за да поддържа стабилността на банковата си система и на бюджета. От еврозоната и Международния валутен фонд обаче не са съгласни да отпуснат на страната повече от 10 млрд. евро, за да не бъде дестабилизиран държавният ѝ дълг, като приносът на МВФ ще бъде около 10% от сумата. Останалите средства Кипър трябва да си набави самостоятелно, включително за сметка на увеличаване на приходите и съкращаване на разходите в бюджета.

По-рано днес президентът на страната Никос Анастасиадис заяви, че Кипър ще помоли ЕС за допълнителна помощ заради критичната ситуация, в която се намира.

Източник, запознат със ситуацията, обаче уточни, че не става въпрос за увеличаване на средствата, които ще бъдат отпуснати като кредит на страната, а за увеличаване на субсидиите от структурните фондове на ЕС. „Проучва се възможността за по-активно използване на структурните фондове“, е посочил източникът.