Европейските борси продължиха възхода си след речта на Йелън

Европейските фондови пазари затвориха петъчната търговия с повишения, продължавайки позитивния тренд от предходната сесия. Ръстът в четвъртък дойде след уравновесеното изслушване пред Сената на кандидата за нов председател на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън.

Общоевропейският индекс Euro Stoxx 50 добави 0,05% до 3 054,50 пункта. Германският DAX 30 затвори на ниво от 9 168,80 при дневно покачване от 0,21%. В Париж CAC 40 се изкачи също с 0,21% до 4 292,80 пункта, докато британският бенчмарк FTSE 100 спечели 0,38% и затвори на ниво от 6 691,30 пункта.

Вчера Йелън изрази енергична защита за програмата на централната банка за изкупуване на активи, аргументирайки се, че тя е допринесла съществено за икономическия растеж и е подобрила трудовия пазар.

Във встъпителното си изявление кандидатът за нов председател на Фед оправда нуждата от ултра-ниски лихви, както и от програмата на Фед за изкупуване на активи за 85 млрд. долара месечно. По думите ѝ стимулите са съществени за поддържане на крехката икономика, която все още страда от влиянието на рецесията и финансовата криза.

"Безработицата спадна от пика от 10 на сто, но нивото от 7,3% през октомври все още е твърде високо, отразявайки трудов пазар и икономика, които са доста под потенциалното си ниво", посочи тя.

В Европа гръцкият финансов министър Янис Стурнарас заяви, че страната няма да отстъпи пред натиск за налагане на по-нататъшни мерки за строги икономии. Изявлението му дойде в отговор на призива на Еврогрупата Атина да увеличи усилията си за реформи, за да си осигури следващия транш от помощта.

"Никакви мерки за строги икономии не са нужни. Те са опасни... Трябва да оставим автоматичните стабилизатори да работят. Ние сме готови да предприемем структурни мерки с фискален ефект, но не и мерки за строги икономии", заяви Стурнарас пред CNBC.

"Гърция постигна огромен напредък до момента. Хората направиха огромни жертви, така че ние трябва да бъдем много внимателни какви мерки да предприемем сега, за да ограничим фискалната разлика, ако има такава", добави той.

"Имаме проектобюджет с цели. Това, което се опитваме да направим, е да предприемем необходимите структурни мерки, за да направим тези цели изпълними и надеждни", отбеляза гръцкият министър.

Междувременно във Франкфурт членът на Изпълнителния съвет на Бундесбанк Андреас Домбрет обяви, че рекорднo ниските лихви на централните банки може да доведат до опасни балони на активите.

"Ако продължим с тази среда на твърде ниски лихви за твърде дълъг период от време... Опитът в други страни показва, че това води до балони", отбеляза банкерът.

Според Домбрет няколко са ключови фактори, чрез които са се усетили ниските лихви в германската икономика. "Банките бяха засегнати от ниските лихви, а също така и застрахователните компании, които търсят доходност в тази доста сложна ситуация", посочи той.

По думите му цените на имотите в седемте най-големи града в страната отчитат ръст от 9% през тази година, до голяма степен поради инвеститорския интерес, фокусиран върху търсенето на по-добра доходност.

Публикуван през днешния ден доклад на европейската статистическа служба Евростат показа, че инфлацията в еврозоната е достигнала 47-месечно дъно при ниво от 0,7 на сто през октомври. Изследването потвърди първоначалната оценка, представена преди две седмици.

На месечна база индексът на цените на потребителските стоки е отстъпил с 0,1% през десетия месец след ръста от 0,5 на сто през септември.

Повече за пазарите в Европа може да научите от коментара на Нейра Чехич от Bloomberg!