Монопол за 1 трлн. евро

Решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да изкупува държавни облигации за огромни суми е конституционно предателство спрямо еврото. Банката поставя в опасност валутната стабилност, създава спекулационни балони, отравя политическата култура и засилва позициите на десните популисти, пише Волфрам Ваймер* в германския вестник Handelsblatt.

„Малките провинения биват наказвани, големите обаче биват приветствани с фанфари“, е заявил философът Цицерон преди 2000 години. Сякаш е знаел за престъплението на стойност 1,1 трилиона евро, което сега извършва ЕЦБ.

Решението на банката да купува държавни облигации за милиарди евро бе шумно приветствано от политиците, които са привърженици на натрупването на дългове - от Атина през Рим до Париж. Ликуването от най-мащабния дългов монопол в европейската история е толкова голямо, че вече никой не иска да говори за историческото престъпление, което се върши, освен няколко придирчиви банкери от Bundesbank, икономисти и специалисти по конституционно право.

Защото решението на стойност един трилион евро със сигурност е правонарушение. Прякото изкупуване на държавни облигации от емисионната банка изрично е забранено от член 123 на действащия в момента Договор за ЕС. Параграф 125 от Лисабонския договор също изрично забранява изкупуването и общото поемане на държавни задължения.

Тези постановления са част от клетвата, което бе дадена при създаването на еврото и повтаряна безброй пъти в хиляди речи и десетки споразумения. Според нея никога не трябва да се прави нещо, каквото става в момента: ЕЦБ рязко увеличава парите си, за да финансира пряко държавни дългове. За финансовите министри това означава печатане на пари.

Дадено бе историческо обещание, отправено най-вече към германците, че новата валута ще бъде също толкова стабилна, колкото дойче марката, че ЕЦБ ще остане независима, както е Bundesbank, а държави никога няма да бъдат финансирани чрез печатане на пари. Обещание, което сега бива потъпквано.

Едната страна на проблема е, че монополизирането на дълговете всъщност крие значителни рискове и щети. Тъй като сега лихвите ще бъдат заличени, то културата на спестяване и предварително обмисляне е пред крах. Ще бъде подготвена появата на опасни спекулативни балони на пазарите на акции и недвижими имоти, еврото ще деградира до неустойчива валута, а значителните рискове от дефолт набързо ще станат общи. Маневрата с отрицателните реални лихви е пряко, арогантно отчуждаване на част от спестяванията и пенсионните фондове на трудолюбивите и сериозни граждани на Европа.

Европейският съюз и неговите институции нарушават собствената си конституция

Другата страна на монетата показва съпътстващите политически щети. Така например, на фона на паричния прилив от Франкфурт, продължително боледуващата Европа може внезапно да намали усилията си за реформи, насочени към засилване на конкурентоспособността и стабилни държавни финанси. Политиците изцяло ще се наслаждават на опиянението от сладката отрова и няма да питат кой всъщност ще плаща сметката накрая. Това е само временна игра, чиито разходи ще се стоварят върху Германия.

Не на последно място по този начин ЕЦБ застрашава и единството на Европа.

Същевременно процесът води и до разложение на политическата култура. Нищо не е по-податливо на колебания от колективното съзнание за правилно и грешно. При правонарушение всеки гражданин бива преследван безкомпромисно - при всяко неправилно паркиране, при всяко невнасяне на данъци в срок, за всяка липсваща фактура на някоя касиерка. Когато обаче става дума за противоправна дългова сделка за един трилион евро, то тогава същата тази държава изведнъж започва да прилага законите избирателно. Това развитие е фатално, защото подкопава основополагащото доверие в държавата. С каква легитимност Брюксел и Берлин биха изисквали след това от гражданите си да спазват законите?

Държавната цялост наистина ще бъде отслабена, ако правото в широк мащаб бива подчинявано на политическия опортюнизъм. По този начин без да иска, ЕЦБ всъщност засилва позициите на десните популисти и екстремистите в Европа. Сега те имат възможно най-добрия аргумент в подкрепа на разложителната си програма - Европейският съюз и неговите институции нарушават собствената си конституция. Позорното петно на масовата измама след това бива лепвано и на еврото - неописуемо преимущество за всички неонационалисти. И без това вече разбушувалата се вълна на скрита неприязън, недоверие и враждебност срещу европейската идея ще стане още по-голяма.

Всичко това е горчиво за преглъщане, тъй като ЕС и еврото са големи исторически постижения на европейския мирен ред и защото ние всъщност се нуждаем от тях, за да отстояваме Европа в един все по-неуютен свят. Между жлъчта на мразещите Европа от десния сектор и дълговия монопол на левите социалисти, привърженици на трупането на задължения, обаче за сериозните защитници на Европа остава твърде малко място.

Сега трябва да се надяваме на най-висшите съдилища, които все още могат да спрат дивото печатане на пари и да ограничат ЕЦБ да не превишава правомощията си. От президента на Bundesbank Йенс Вайдман през водещите германски икономисти до холандския парламент - това е обхватът на малкото семейство на тези, които не желаят да се включат във възхвалата на монопола, шестваща през последните дни. Те имат право и това право би трябвало в крайна сметка да бъде признато. В името на Европа.

*Волфрам Ваймер е бивш главен редактор на всекидневника "Велт", на политическите списания "Цицеро" и "Фокус". Той се самоопределя като защитник на консервативните ценности.

(БТА)