Бежанските услуги на Берлин се превръщат в бюрократичен кошмар

Докато германските държавни служители излизат в обедна почивка в Моабит, оживен квартал на Берлин, много нетърпеливи търсещи убежище се загръщат още по-топло след дългата сутрин, прекарана в чакане в близкия регистрационен център в града. Те се нареждат в студа още от 4 сутринта, надявайки се да напреднат поне малко със случаите си, макар че шансовете им са малки, а условията - сурови, коментира Quartz.

Този регистрационен център, известен с акронима LaGeSo, е основната точка на бежанската система в Берлин. Тук търсещите убежище трябва да идват всеки ден, докато не приключат с регистрацията си, и то по-няколко причини: да подадат молби за защита, да получат ваучери за жилище, да кандидатстват за покритие за здравните грижи, удължаване на жителството и други разрешителни.

Процесът преди е отнемал едва по няколко часа, но след като в Берлин има вече поне 62 хил. новопристигнали тази година, сега той се бави със седмици, понякога дори с месеци. Чакането може да изглежда безкрайно, дори безсмислено. А през периода на изчакване има само няколко мрежи за социална сигурност по отношение на заслона, храната или медицинската грижа.

Миналата седмица Франц Алерт, ръководител на LaGeSo, подава оставка, след като 40 адвокати заведоха дело както срещу него, така и срещу Марио Чая, германския социален министър, по криминални обвинения, включително небрежност, наранявания, изтощение и случаи на хипотермия.

Германия очаква над 1 млн. търсещи убежище през следващата година, повече от която и да е друга страна в Европа. „Наистина достигаме цифри, които за повечето страни са непосилни“, признава Гаури ван Гулик, заместник-директор за Европа към Amnesty International. “Затова трябва да има повече разбиране по това“.

Според нея обаче има и политически причини за липсата на подготовка в Берлин, включително унищожителната идея, че добрите условия за приемане привличат бежанците, докато хаосът ги прогонва.

„В крайна сметка ще трябва да постигнем по-добро споделяне на отговорностите“, казва ван Гулик. „Трябва да има разпределение на хората в Европа. Няма как да го избегнем. Меркел не може да носи сама това бреме“.

По-рано през годината страните членки на Европейския съюз се договориха 160 хил. бежанци от Италия и Гърция да бъдат разпределени в други части на континента, но засега техният брой е едва 140 души.

Германският канцлер Ангела Меркел винаги е било начело на подобни предложения. Докато призовава другите европейски страни да се намесят, тя обаче се оказва затруднена от нов закон за търсещите убежище, който трябва да свие дела на бежанците в Германия. Той ще ускори депортирането, добавя още две балкански страни към „безопасния“ си списък и заменя хранителните стоки и други продукти от първа необходимост за парични суми, изплащани на търсещите убежище. А това означава нов пласт бюрокрация за новодошлите.

Търсещите убежище или защитниците им имат малко средства за отговор в момента. Европейската комисия може да поиска отговор от страна членка, когато смята, че даден закон е нарушен, но тези процедури, като отворената срещу Унгария миналата седмица, са бавни и политически скъпи. Вместо това министрите и правителствените ръководители вече се срещат на няколко пъти, за да достигнат до споразумение за нова обща политика към търсещите убежище. Тя трябва да реформира Дъблинските регулации, които технически изискват от търсещите убежище да кандидатстват за защита в първата европейска страна, в която стъпят.

Затова адвокатите по случая с Берлин предприемат различна стратегия, опитвайки се да накарат германската съдебна система да наложи минимални стандарти за търсещите убежище. Дори това обаче може да отнеме време. Прокуратурата в Берлин няма определен срок, за да отговори на обвиненията в делото.

От своя страна адвокатите твърдят, че липсата на услуги представлява престъпно нехайство, защото безизходицата в LaGeSo влияе във всеки друг аспект на състоянието на търсещия убежище.

В средата на октомври е отворен втори регистрационен център, но LaGeSo все още отчита огромна разлика между броя на новодошлите за деня, които според неговите оценки са около 750, и 500-те души, чиито документи оформя на ден. Макар че тази разлика трябва да намалее със започналите регистрации в новия център, твърденията, че държавата не е действала достатъчно бързо, за да увеличи капацитета си, продължават.

Още за бежанската вълна в Европа вижте тук