Какво са условно конвертируемите облигации и защо създават паника в Европа?

Разпродажбите на глобалните пазари продължават и за тях може да бъдат обвинени редица фактори: забавянето на икономиката в Китай, ниските цени на петрола, несигурността за паричната политика на САЩ. Но има един особен инвестиционен инструмент, който допринася за паниката, най-вече в Европа – т.нар. условно конвертируеми облигации (contingent convertible bonds или CoCos).

Тези облигации са измислени от финансовите регулатори в Европа след голямата рецесия и целта им е да гарантират, че данъкоплатците няма да се налага да спасяват банки в случай на поредна криза и фалити на кредитни институции, обяснява Foreign Policy.

Условно конвертируемите облигации са особен тип дълг. Банките ги емитират, за да привлекат капитал. Ако предварително определено събитие се случи – например цената на актива падне до определено ниво – тогава облигационерите получават акция в банката. Това на практика е условието. Именно по това те се отличават от обикновените облигации.

Ако една банка, да кажем Deutsche Bank, която стана повод за опасения на европейския финансов сектор през последните дни – не може да изплати обикновена облигация, тя ще преговаря да изплати на облигационера част от сумата. Това обаче може да бъде дълъг и сложен процес. 

Условно конвертируемите облигации позволяват на облигационерите да пропуснат тази част. Ако банката не разполага със средства и не може да изплаща лихви, тогава облигационерите получават акция в банката, вместо да трябва да преговарят. Така дългът се превръща в акция.

Така се решават два проблема: задълженията на банката намаляват, а капиталът й се увеличава, защото тя вече има нов акционер. Облигационерите може и да не получат всичките си пари обратно – затова тези облигации се считат за особено рискова инвестиция – но ще получат акция в банката, емитирала въпросните облигации.

В Европа цените на условно конвертируемите облигации се сриват заедно с тази на акциите на банките. Има случаи на спад от 40% от началото на годината. Инвеститорите, които имат условно конвертируеми облигации, се опасяват, че няма да си получат парите обратно и ще се сдобият с акции, които са с далеч по-ниска стойност от това, което биха получили за облигациите.

Тази седмица например условно конвертируемите облигации на Deutsche Bank на стойност 1,75 милиарда евро се търгуваха за 70 цента в сравнение с 93 цента по-рано тази година. Това е най-ниското ниво въобще, посочва Foreign Policy.

Опасенията за европейските банки събуждат спомените от 2008 г., когато редица банки трябваше да бъдат спасени от правителствата, т.е. от данъкоплатците, за да се избегне срив на финансовата система. Независимо дали ни харесва или не, банките са сърцето на глобалните финанси и ако те се сринат, всичко останало също се срива.

„2008 г. не е чак толкова далеч, хората все още помнят какво се случи тогава“, казва Бено Галикер, трейдър в Luzerner Kantonalbank.